На този ден църквата почита Св. 40 мчци Севастийски. Св. мчк Исихий Доростолски.
Имената на Св.
40 мчци пострадали в Севастия са: Кирион, Кандид, Домен, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Уалент(Валент), Вивиан, Клавдий, Приска, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий(Екдикт), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Уалерий (Валерий), Филиктимон, Севериан, Худион, Мелиот и Аглаий. Мчк Исихий. Мчк Урпасиан. Мчк Кесарий, брат на свет. Григорий Богослов. Прав. Тарасий. Св. мчк Исихий Доростолски.
Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея. Към нея народът е прибавил и празнуване на „Баба Шарка” – Сипаницата.
На този ден окичват плодните дръвчета с мартеници.
Евангелската легенда за 40-те войници е следната:
Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.
Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага и мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе!
На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали.
Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”.
На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри…”
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии и гущери от дупките си.
На празничната трапеза се слагат 40 червени чупиш, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.
Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред – паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача“.
На този ден имен ден празнуват Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян и Горянка.
На днешния ден отбелязваме и първата за тази година Задушница – Месопустна задушница. Това е първата от трите големи задушници през годината. Датата може да е различна, но денят винаги е в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости. Утре е Месни заговезни (Месопустна неделя) – последният ден преди началото на Великия пост, в който е позволено да се яде месо.
На задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.
На гробовете на покойните ни близки не се оставя храна. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.