В началото на 1400 г. теолози, инквизитори и светски власти започват да пишат за вещици, летящи на метли или тояги. Най-ранното известно изображение на такава вещица датира от 1451 г. и се намира в ръкописа „Защитник на дамите“ на френския поет Мартин Льо Франк.
По това време обвиненията в магьосничество все повече се насочват към жените от по-ниските класи. Облеклото и принадлежностите, изобразени в рисунката на Le Frank, отразяват този социален статус.
Вярата, че вещиците могат да летят, подкрепя идеята за ковените, където те се събират на големи групи. Това от своя страна засилва възприеманата заплаха, която вещиците представляват за християнското общество.
Не всички обаче вярват в реалността на летящите вещици. Дори Льо Франк е изразил скептицизъм, като казва, че на всеки, който вярва в това, му липсва „здрав разум“.
Властите обаче може да са се почувствали застрашени, дори ако са вярвали, че полетите на вещиците са въображаеми.
1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!
Някои текстове от времето подкрепят идеята, че вещиците летят на метли или тояги. В един разказ се казва, че те пътували, като помазвали тоягите си с магически мехлем.
Други текстове изразяват съмнения относно реалността на подобни полети. Един от тях предполага, че обвинените вещици може да са били подмамени от демони да си помислят, че летят.
Скептицизмът относно летящите вещици се основава на църковен закон от 10-ти век, който обявява полетите върху „някои зверове“ за нереалистични.
Учените предполагат, че мехлемите, споменати в историите за летене, могат да действат като халюциногени. Такива препратки обаче рядко се срещат в доброволните показания на обвинени вещици.
В крайна сметка образът на летящите вещици може да е възникнал единствено в съзнанието на правните и религиозни власти, които са кодифицирали и осъждали идеята за магьосничество.
Въпреки че ловът на вещици е приключил отдавна, образът на вещици, летящи на метли, се е запазил в популярната култура, доказателство за устойчивостта на мита и ужаса, който някога са предизвиквали.
