Пловдивчанката Виолета Стайкова е една успяла жена в мъжкия свят на предприемачеството. Двамата с брат си наследяват малък семеен бизнес и от гаражно производство успяват да изградят модерно предприятие, което работи с големи европейски фирми. Дамата се занимава и с куп още странични дейности – заведения, туризъм, пише книги дори, пише „Марица“. 

„Думите са магия.

Универсалното средство към сърцата на хората. Дори и в бизнеса правилно подбраните думи отварят хиляди врати. Под правилно подбрани имам предвид искрени, такива, които не унижават хората, с които общуваме“, казва Стайкова. 

Твърди, че обича предизвикателствата, и винаги търси нови възможности за бизнес, тъй като това я предпазва от капана на комфорта, който води до застой както в бизнеса, така и в ума и тялото. „Когато на човек му се получи и нещата му потръгнат, първото нещо, което трябва да направи, е да си купи комфортна кола и дом. Второто – да помогне и на другите да си купят“, споделя Виолета. 

Казва, че не трябва всички жени да са като нея – удовлетворението от нещата, на които посвещаваме живота си, е лично усещане. 

„Ако една жена се чувства щастлива като майка и домакиня, нека бъде домакиня. Ако една жена се чувства щастлива от това да бъде издържана от мъже до себе си, нека бъде така. Но днес жените сякаш са загубили усещането за женственост и някак сами са се натикали в клишетата, които мъжете са измислили за тях. 

Едно от най-големите клишета е, че най-висшият смисъл на женското съществуване е това да даде живот. По тази логика излиза, че многодетните са най-реализираните жени, които са допринесли най-много за обществото. 

Друго голямо клише, измислено и поддържано от мъжете, е за прословутото коварство и интригантство на жените. За толкова години опит в бизнеса и в общуването с хора съм срещала само веднъж жена, която беше наистина коварна. Имах работни отношения с нея покрай един проект на морето и само заради това, че не се съгласих нещата да се случат по нейния начин и се отказах от проекта, тази жена започна да мисли как да си отмъсти – заплашваше, разпространяваше лъжи, караше разни хора да ми звънят от анонимни номера и други подобни глупости. 

А случаите, в които мъже са се опитвали чрез сила или положение да наклонят везните в своя полза, дори не мога да ги изброя всички. Истинска рядкост е мъж да признае качествата на жена извън това да я гледа като трофей или средство за продължаване на поколението. Разбира се, ние жените също имаме вина за това. Защото е много трудно в корпоративния свят, в който действат правилата на мъжкото начало, една жена да успее да се наложи с женската си енергия и заради това жените почти са загубили най-ценните си женски качества – мекотата и интуицията си. Има един цитат на Шер, който много добре описва успелите жени: „Навремето мама ми каза: Скъпа, вземи да се кротнеш и просто си вземи богат мъж!“ А аз ѝ отвърнах: „Мамо, аз съм богат мъж!“. Така че, ако мъжете искат истински жени, то те трябва да им дадат свободата да бъдат жени, а не такива, каквито мъжете си ги представят“, казва Виолета. 

В колата си Виолета има задължително куфар с инструменти, крем за ръце и червило. Израснала покрай семейния бизнес. Баща ѝ и чичо ѝ имали цех за производство на оборудване за бар и ресторант и тя постоянно била там. Накрая те се принудили да я вземат на работа. Но понеже е жена и образованието ѝ не е инженерно, работила като един вид „момче за всичко“ – купувала всякакви неща за цеха – кабели, консумативи за заваряване, инструменти. Разнасяла документи или карала счетоводителите до институциите. Благодарение на тази си разнородна работа сега тя може сама да си оправя контакта вкъщи, знае какво е шестограм, но и се е научила да цени работата на другите.   

„Тогава понятия като бизнес модел, планиране, маркетинг, управление на ресурси и други подобни звучаха екзотично. Всичко се случваше на късмет и собствениците на фирми разчитаха просто работата да не спира. Никой не мислеше как да разширява производството, да разработва нови продукти и изобщо да се развива“, разказва тя. 

Затова след няколко години работа в семейната фирма двамата с брат си решили да се отделят, тъй като искали да се развиват. 

„Брат ми също работеше от малък в семейната фирма, той си е инженер по образование. Бяхме млади, имахме малко опит, но нямахме почти никакъв ресурс, нямахме собствен цех и машини. И разбира се, нашето отделяне не беше прието добре от чичо ни и баща ни“, казва Виолета Стайкова. 

Първата голяма поръчка за оборудване на огромен бар в София брат ѝ я направил сам в задния двор на къщата им. И направеното от него по нищо не се различавало от направеното в някой завод със скъпи машини. „Тогава баща ни повярва в нас и ни подкрепи. Благодарение на неговата подкрепа наехме един гараж и купихме една машина. Останалото е история, както се казва. Днес вече разполагаме с модерно производство и сме разшили портфолиото си от услуги, продукти и клиенти“, споделя бизнес дамата. 

Случвало ѝ се е да помага в цеха с някоя лека работа. Признава  си, че не обича – най-вече защото е фатално за красивите ръце и маникюра. „Ние бяхме фирмата, която оборудва всички бежански лагери в Германия през 2015 г., когато беше голямата бежанска вълна от Сирия. Тогава изпратихме за Германия десетки тирове, пълни с маси от неръждаема стомана. Германците искаха в лагерите всичко да е от неръждаема стомана, за да не го потрошат бежанците. В производството на тези маси има една много досадна операция – трябва да се обели защитното фолио на местата, където ще се заварява. И най-лошото е, че не могат да се използват ръкавици, защото фолиото е много тънко. Трябваше да обелим тонове защитно фолио и тогава няколко приятелки се притекоха на помощ. Така за седмица успяхме да свършим всичко. Женската солидарност е нещо много мощно“, убедена е Виолета.

Преди две години ѝ се наложило да изпробва наученото покрай брат си в производството – трябвало с още една приятелка да построят сами дървена къща на морето. 

„Нали сега е модерно къмпингуването и с нея бяхме взели парцел за бунгало в къмпинг. Условието на къмпинга е всеки сам да си построи бунгалото. Бяхме уговорили майстори, аз бях поръчала материалите, но заради лошо време строителството се отложи и майсторите поеха друга работа. Така останахме буквално с насипен дървен материал, дограма и мебели в кашони. Тогава си казах: Какво толкова ми трябва за едно бунгало – един добър винтоверт, циркуляр, малко видии. И започнахме. За два месеца две жени направихме малка дървена къща, като ползвахме майстори само за банята, ел инсталацията и ВиК. Славата ни се носеше из целия къмпинг, а съседката до нас ни каза: „Като ви видях с този червен маникюр как се хванахте да работите, си казах: Щом те могат, значи и аз мога“. 

Признавам си, че това беше най-тежката физическа работа, която някога съм вършила, и то защото трябваше да гоним срокове. Така идеята за лятна вила се превърна в кошмар и на следващата година я продадохме. Покрай тази история си дадох сметка, че няма нищо лошо да се откажеш, когато нещо е свръхсилите ти. Не е необходимо всичко и на всяка цена,“ завършва Стайкова.