Археолози са открили „уникален“ медицински протезен имплант, забит в черепа на скелет от XVIII век.
Изкуствената част от тялото, описана в проучване, публикувано този месец в Journal of Archaeological Science: Reports, е била изработена за мъж с цепнатина на небцето – вроден дефект, характеризиращ се с деформация на устата.
Въпросният скелет е на човек, който е починал на 50-годишна възраст преди повече от два века и е бил погребан в криптите на църквата „Свети Франциск от Асизи“ в Краков, Полша.
Първоначално погребението на мъжа излиза наяве по време на изследователски проект, ръководен от Анна Дръжковска от университета „Николай Коперник“ в Торун, Полша, която е и автор на последното проучване.
Нейният екип забелязва погребението, докато проучва една от криптите.
Впоследствие изследователите забелязват, че черепът на мъжа съдържа странен предмет. Но след почистване и консервация предметът се оказал протеза за небце, която сега се описва за първи път в научната литература.
„Откриването на такъв необичаен обект… беше голяма изненада за изследователския екип. Особено след като той не беше намерен като случайна находка, а беше пряко свързан с човека, за когото е бил направен“, казва пред Анна Спинек, водещ автор на изследването от Института по имунология и експериментална терапия „Хиршфелд“ към Полската академия на науките.
Целта на протезата е била да отдели устната кухина на мъжа от носната, което вероятно би имало положително въздействие върху качеството на живот. Имплантът се състои от две части: метална пластина, изработена от мед, сребро и злато, и вълнена подложка.
„Тази процедура е направила ежедневието на този човек много по-лесно, подобрявайки качеството му“, казва пред Марта Курек, друг автор на изследването от Факултета по биология и опазване на околната среда към Университета в Лодз, Полша.
„Протезата е предотвратила преминаването на храна от устната кухина в носната кухина, намалила е риска от инфекция в носоглътката, която свързва задната част на носа със задната част на устата, улесни дишането и подобри говора“, казва Курек.
„Размерът на цепнатината на небцето и размерите на протезата показват доброто напасване на приспособлението. Следователно можем да приемем, че тя е изпълнила добре ролята си.“, казва Курек.
„Смятаме, че намирането на протеза е важно не само от биологична гледна точка, но и от културна. Прецизността на протезата показва голямо майсторство. Не трябва да забравяме, че протезата е изработена от метали, които не са толкова лесни за обработка, колкото съвременните материали, и въпреки това е била перфектно адаптирана към дефекта. Тя е пример за прецизност и познаване на човешката анатомия“, коментира още Курек.
Този вид предмети изглежда са рядкост в археологически контекст. Всъщност изследователите определят, че последната находка е първото откритие от този вид в Европа.
„Анализът на писмените източници показа, че независимо от дадената епоха, тези устройства са уникални и рядко използвани, въпреки че създателите им, особено тези от XVIII в., са имали намерение да ги използват широко“, казва Спинек.
„Те са били изработвани за отделни пациенти и специфични случаи на заболявания. По онова време те не са били масово произвеждани, защото са били изработвани индивидуално от самите зъболекари. Освен това, като се има предвид материалът, използван за производството на този вид протези, вероятно само представителите на най-богатите социални слоеве са могли да си ги позволят“, допълва тя.
