Само народите, които пазят паметта за историята си, могат да се надяват на бъдеще. Останалите са обречени на забрава. У нас, почитта към героите е спорадична, често избирателна и нетрайна.

Тази история показва как времето може да изличи спомена за големите българи.

Онези, които трябва да помним, но често осъждаме на забрава. Сред тях е Кирил Ботйов – братът на Христо Ботев, останал в историята като “генерала със следи от окови“.

Улица „Шипка“ в центъра на София. На номер 23 кротко се издига къща с богата история. Построена в началото на 20 век от генерал Кирил Ботйов – братът на безсмъртния войвода, предава БНТ.

„Едър мъж с много фини ръце, с бяла кожа, дълги пръсти, много сърдечен, обичащ близките си“.

Спомен за генерала днес пази единственият му правнук – историкът Боян Ботйов. Прадядо му обичал спокойствието и тишината. Често ходел на лов. У дома се грижел за растенията в двора и сам посадил лоза, за да му напомня за родния Калофер. С любов отгледал и смокиново дърво.

„Смокинята и до днес съществува и дава плод, има в двора една мура също от него садена, едно разкошно дърво, огромно“, каза Боян Ботйов.

Още от малки, заедно с брат си Христо и с тайфата калоферски деца са отглеждали гълъби, после тук е гледал славейчета, гълъбчета, радвал им се, имал е любимо куче – Шамил, ходил е с него на лов във Витоша, в Стара планина.

Преди този живот обаче Кирил обрича съдбата си на България. На 20 години се включва в четата на брат си, въпреки нежеланието на майка им Иванка.

„С четата се движи до Милин камък където са големите сражения, след което с Иваница Данчев от Свищов, негово другар и приятел, се отклоняват, губят следите на четата и достигат до Лом, където се укриват при Димитър Маринов“, разказва Боян Ботйов.

По време на бягството остават без обувки. За да им помогне, бъдещият етнограф им купува калеври. Кирил обаче има голям крак и поръчката за толкова големи обувки озадачава турските заптии, които правят проверка в дома на Маринов и откриват скритите четници.

„Следва съд, цариградският затвор и крепостта Сен Жан Д’акр в днешна Сирия, където до подписването на Санстефанския мирен договор престояват при ужасни условия“.

Първоначално момчетата са осъдени на смърт. Благодарение на блестящата адвокатска защита на Илия Цанов обаче присъдата им е заменена с 15 години затвор. След освобождението са пуснати предсрочно. Прибират се у дома изнемощели и белязани от преживяното.

„Майка ми, неговата внучка, ми е разказвала, че следите от прангите, от оковите, са се виждали на краката му“, казва Боян Ботйов.

Въпреки това събира сили и започва да работи като учител във Враца. След това научава, че се сформира военно училище в столицата и веднага се записва в него. Следва кавалерийско обучение във Франция и военна школа в Белгия. Избухването на сръбско-българската война го връща у дома. Заминава за фронта като доброволец заедно с най-малкия си брат – Боян. По време на боевете при Сливница, 19-годишното момче е смъртно ранено и умира в ръцете на Кирил.

„Когато от Пловдив Боян тръгва към сливнишката позиция, в Пловдив са правили превързочни материали, подготвяли са бинтове, такива неща и той е казал – чакайте и аз да участвам, да направя няколко бинта, че може да ми потрябват“, казва Боян Ботйов – правнук на генерал Кирил Ботйов.

След войната Кирил продължава образованието си в Белгия. Там среща и голямата си любов – Мари, потомка на фламандски благороднически род, която оставя родината заради него и пристига в София.

„Било голям шок за нея, защото тя пристига в една обстановка, която е непривична за нея, гледали са я с изумление когато се е гримирала, когато си е слагала червило, пудра, руж и т.н.“

И макар белгийската снаха да научила прилично български, у дома говорели на френски. Генералът се справял добре и с немския, но пеел само на турски – и винаги любовни песни! За да е доволна жена му, поръчал на двама от най-известните по това време архитекти – Фингов и Маричков да изградят достойна за нея къща. Така се появил и домът им на улица „Шипка“. До края на живота си в него живее и майката на Ботев – баба Иванка.

„Всъщност тук се е радвала на уважението на студентите от университета, които на всеки 2 юни са идвали и са я акламирали, а тя е заставала на балкончето, което е над главния вход на ул. „Шипка“, казва Боян Ботйов – правнук на генерал Кирил Ботйов.

През годините Кирил Ботйов става зам.-министър на отбраната, оглавява Военната академия в столицата и е адютант на царя. След балканските войни обаче се затваря в себе си и предпочита да прекарва повече време със семейството си у дома. Днес къщата му е потънала в забрава. Но ако вдигнете глава и се загледате във фасадата, ще откриете детайли от славното ѝ минало. И отражения на хора и истории, които не бива да се забравят.