Етиен Леви е част от сърцето на „Като две капки вода“! Култовото шоу за имитации, чийто 12-ти сезон завърши грандиозно преди броени часове в зала „Арена София“, вече е като втори дом за прочутия ни вокален педагог, певец и музикант, за когото винаги е голямо предизвикатество да преоткрива скритите таланти на звездите.

Разговорът с Етиен Леви след финала на „Капките“ се превърна в запазена марка за през годините досега и както винаги той е повече от откровен пред нас не само за случилото се в любимото шоу на всички българи, но и за това, което му се случва в живота.

 

– Етиен, голямо вълнение изживя не само на големия финал, но и във всички лайфове до него! На практика ти си си вече като във вкъщи в „Като две капки вода“, но има ли нещо, с което все пак успя да надградиш в този сезон?

– Вълнението наистина е голямо! Залата беше препълнена, нямаше празно място, а на сцената се случваха чудеса! Първото, което искам да споделя с теб, е, че този формат наистина ми е много скъп на сърцето. Той помага, освен на изпълнителите, и на мен, като един от менторите, да се изграждам.

Ние се развиваме заедно – каквото те научават от мен, това и аз от тях, както правя и с моите студенти.

Аз не стоя, както някои хора вероятно мислят, в онова време, в което съм бил в най-активните си години на изпълнител с група „Трик“. Непрекъснато се развивам и това е задължително за един музикант, певец, актьор и танцьор, разбира се и за един вокален педагог.

Изключително щастлив момент е за мен, че мога отново да кажа „благодаря“ на Маги Халваджиян, на г-жа Ирена Дешева, на Кико, който е и режисьор, но от два сезона – и продуцент на „Капките“, на Рафи Бохосян, на Добрин Векилов – Дони, на Иван Христов или както всички го знаят – Джонката, изобщо на целия екип, с който 12 години, 12 сезона, не съм си разменил една дума напряко.

Поредният 12-ти сезон, който не е изключено и да е последен, ме кара да се чувствам истински благодарен за споделеното голямо приятелство с моите колеги музиканти и актьори, с които правим така, че този формат да бъде най-гледания и обичан, и хората да го чакат с нетърпение. Това, което се случи, е нещо велико! И да, сега чувствам точно това надграждане, за което ме питаш. С всеки изминал лайф колеги, които не са професионални певци, преоткриваха и подобряваха своите певчески данни, успяваха да постигат едно техническо съвършенство, въпреки динамиката, на която аз много държа. Изключително трудно е да имитираш някой друг, затова съм горд от това, което постигнаха!

– Като казваш, че има хора, които имат дарба, която не предполагат, че имат, първият човек, за когото несъмнено се сещам, вероятно и не само аз, от този сезон на „Капките“, логично стана и негов победител – Влади Зомбори!

– Каквото и да кажа за Влади Зомбори, ще е изключително малко! Това е един прекрасен актьор, танцьор, с усета на музикант и учудващо за всички – един прекрасен певец! И не го казвам случайно. Винаги, когато разговарях с Влади, той ми казваше: „Нямам претенции да съм певец“, а аз винаги му отвръщах с: „Ти нямай към себе си, но аз имам към теб, защото имаш едни превъзходни певчески данни, които с времето се показаха“ – и не само гласови.

Познавам Влади отпреди много години, когато бях поканен да бъда вокален педагог на „X Фактор“. Тогава чух за първи път таланта му и бях учуден, когато той отпадна. Но явно така е трябвало да стане, за да бъде това, което е сега! Това е този мюзикълен тип изпълнител, за какъвто винаги съм мечтал. Много съм щастлив за Влади! Уникален изпълнител е! Искрено вярвам, че неговото настояще и близкото бъдеще ще бъдат развити така, както той иска. Сърцето му, мечтите, желанието и аурата на такъв изпълнител!

– Иво Аръков също бе сред изненадите с шоуто, в което превръщаше всяка своя имитация, а когато се класира във финалната четворка, най-изненадан бе самият той…

– Иво Аръков е човек, който изобщо не е подозирал, че е имал гласови данни. Преди години той ми припомни, че е искал да взима уроци при мен, но аз съм му отказал, защото не съм имал физическата възможност, зает с формата и с университета. Сега обаче животът ни събра отново – и с всеки изминал път той се развиваше прекрасно. Иво е прекрасен актьор и му трябва още съвсем мъничко да си повярва, защото има невероятно хубави качества.

– Наско от Б.Т.Р. със сигурност е изненадал мнозина с образите, в които влезе през сезона, в който бе по-често жена, отколкото мъж…

– (усмихва се) Да, така се случи при него. Наско е доказана легенда в рока, фантастичен глас! Много го обичам и като колега. Всеки един образ, който правеше, се стремеше да направи максимално добре, въпреки че всеки път ми казваше: „Е, аз съм малко като дърво..“, но той се справяше, защото е прекрасен професионалист. Направи прекрасни образи с ярката си индивидуалност.

– Аз лично много приятно се изненадах от това, което показа и Елена в „Капките“ – и актьорски, и гласово, и се чудя тя самата дали е била наясно, че владее така добре музиката в себе си? Ще я попитам скоро лично, но сега питам и теб…

– О, попитай я, ще ми бъде интересно и на мен (смее се). Аз нямам думи за Елена! Една прекрасна дама, прекрасна актриса – нежна, с изключително възпитание, ерудирана, с прекрасно отношение към колегите си, към работата си, към всичко. С нея си говорихме именно за това – че има изключителни певчески данни, в които тя самата не вярва. Попитах я: „Къде си пяла?“, а тя отговори: „В НАТФИЗ“, където е имала часове по общо пеене, но и където човек рядко има възможност за индивидуална изява. Тя просто се е скрила.

– Скрила се от себе си според мен? А сега преоткри неподозирани таланти…

– Да, точно така е! Мислела е, че всичко, което прави заедно с колегите си, е много хубаво, но без да подозира, че някой ден ще извади на показ самостоятелно същите тези качества. Нямаш представа колко дисциплинирана е Елена, защото чудесно знае, че така расте технически. Тя иска да го постигне и го постига, в същото време е изключително нежна душа! Просто нямам думи за нея!

– Веднага ще те пренеса и към Джулиана Гани, която безспорно е откритието на сезона!

– Да, Джулиана е откритие на този сезон на „Капките“! Със сигурност много хора си мислят, че Джули, като един човек, който е в полезрението на екрана, на клюките, на медиите, е малко по-вятърничав. Но тя е едно прекрасно създание – усмихната, красива и изключително приятелски настроена към всички. Станахме много добри приятели с нея. Тя иска да се развива!

Малко хора знаят, че тя никога не е пяла. Малко хора знаят и, че Джули е завършила Музикалното училище в Пловдив, а след това и Академията за музикално и танцово изкуство там. Фантастична е и се развива прекрасно! И иска да го направи неслучайно. Казвах и няколко пъти: „Джули, ти си пианистка, няма как това да не ти помогне и за пеенето!“

– А какво мислиш за представянето на Панайот Панайотов, за когото тази сцена със сигурност е била доста притегателна сила във всеки смисъл на думата?

– Панайот Панайотов или както ние си го наричаме – Панчо, е човек легенда. Човек, който в годините назад е участвал и на „Златен Орфей“, взимал е толкова награди, взел е, каквото трябва. В този формат една такава легенда като него просто се появява и е достатъчно само името му. По-младата генерация е тази, която трябва да се доказва и да има стимул да го прави.

– Няма как да не те попитам и за Христиана Лоизу, която направи чудеса от храброст предвид, че е вече в напреднала бременност…

– Христиана е прекрасна изпълнителка и да й пожелаем да е и една прекрасна майка, в което не се и съмнявам, че ще бъде. Тя е прекрасен изпълнител и чудесен човек, толкова нежна и ефирна. Изключително дисциплинирана е и с високо чувство за отговорност. За мен беше удоволствие да работя с нея, защото е не само безкрайно талантлива, но и много добър човек!

– Накрая остана да те попитам и за Мария, която мнозина очакваха, че няма да може лесно да излезе от типичното звучене за поп фолка. Успя ли?

– Тук е момента да кажа, че Мария е била също моя студентка, два семестъра. Беше любимка на випуска, канеше колегите си на участията си в Студентски град. Всички я познават най-вече като поп фолк изпълнител. А в „Капките“ беше много отговорна – идваше всеки път при мен с думите: „Моля те да ме чуеш и да ми кажеш кое как трябва да направя, без да ме жалиш, защото така чувствам много голяма сигурност!“ Тя също показа дисциплина и уважение, за които няма как да не спомена пред теб.

– Имаше един момент, в който теб те нямаше в „Капките“. Тогава Рачков и Геро обявиха, че имаш здравословен проблем. Какво точно се случи?

– Случи се един възстановителен процес, който според д-р Бари Фурнаджиев, наред с психосоматиката и напрежението, което съм имал покрай отговорността към формата, университета, други задължения, конкурси, е довел до едно леко претоварване. Не е изключено да съм имал и някакъв вирус, който ме е ударил, без да разбера.

Но аз съм от хората, които не се вълнуват от това, което им се е случило, а само от това как да го преодолеят. Защото заради това отпадна един прекрасен концерт с нашата група „Супертрик“ на 18 април с Биг Бенда на БНР, който за нас е една огромна чест. Той отпадна, но само за момента. Живот и здраве другата година ще се случи, за да зарадваме почитателите на групата.

Хората ме познават като ментор, като вокален педагог, но аз държа много на своята изпълнителска и авторска дейност, на песните, които съм създал – там е моята мисъл и сърце, разумът и аурата ми. Сцената е моят живот! Преподавателската дейност е част от моята същност, защото съм расъл в такова семейство. 

Няма как да забравя, че съм израснал в семейството на човек, който е от пионерите на шоубизнеса на България – моят баща, подкрепен от моята прекрасна майка. Всичко, което съм постигнал, е без да преча на другите и дори се чудя как в тази динамика са ме изпуснали да стигна до мястото, където съм днес.

– Така е, но и също така добре знаеш, че е национална черта, когато някой успява, много други да му завиждат, опитвайки се да го дръпнат надолу, по подобие поговорката, че „В Ада до всеки от казаните стоял дявол, въоръжен с тризъбец, за да набутва обратно грешниците. Само до българския нямало нужда от дявол, защото те самите взаимно се набутвали в казана!“ Може би, ако много хора не се бяха опитали да се дърпат надолу, ти нямаше да си толкова високо сега?

– Слушах те много внимателно, защото рядко някой си позволява да каже нещата толкова директно и точно. Прозирам зад тези твои думи една много сериозна житейска мъдрост, въпреки че си толкова млада и красива. Не мога да не ти отговаря на това… Когато зад гърба на някой човек има хора, които тайно по някакъв начин искат да му попречат, сякаш отнякъде му идват свръхестествени сили, които му помагат.

Гордея се с това, което съм постигнал и като изпълнител, и като автор, и като вокален педагог, защото то се е случило без да преча на никого. След като хората прочетат това, искам да се обади този човек, който ще си позволи да каже: „Етиен ми попречи да раста и да се развивам!“ Да излезе очи в очи с мен и с аргументи!

Много хора знаят какво съм правил, за да помогна на мнозина да намерят своите места – и на колеги за бек изпълнители, и на тон режисьори, на кого ли не – без да съм поискал нищо. Направил съм го от сърце!

– Да те върна отново към „Капките“, където по време на някои от лайфовете Фънки пускаше доста солени изказвания, включително и по твой адрес… Не му ли идва в повече солта според теб?

– Фънки е един прекрасен човек с прекрасно сърце, което много малко хора познават, защото го виждат на екран, където той е наистина много солен и пиперлив. И много интересно казва: „Мен.. да слезем на земята, мен!“ (смее се). Всъщност Фънки е съвършено друг човек, просто има специална роля, като лошото ченге е, което обаче не намалява уважението, което има към всички.

Даже скоро, като си видяхме, ми каза: „Леле, мен, майка ми ме направи на нищо заради това, че съм си позволил да кажа за теб пред всички такива думи“. А думите му, след една имитация, бяха, че трябвало да се гледа повече на образа, стига с това пеене, за което аз постоянно говоря по време на репетициите… Е, отговорих му с усмивка: „Кажи на мама, че сме много добри приятели и не съм приел думите ти осъдително“.

– Ти май си свикнал на крайностите, въпреки че сам избягваш да ги прилагаш, или греша? И няма да е преувеличено, ако кажа, че вече си със статут на институция по отношение на вокалната педагогика!

– Много съм ти благодарен за тези думи, защото аз не мога да ги кажа за себе си. Трогна ме! Освен с преподавателската си дейност, не съм се отказал паралелно с това и от изпълнителската, както и от авторската си дейност. Непрекъснато мисля неща, които трябва да се случват. А за другото – да, свикнал съм, разбира се.

Но, знаеш ли, много хора знаят, и не го отричат, казват: „Етиен, с твоето появяване в група „Трик“ ти даде нещо ново на българската популярна музика не само като изпълнител, не само като присъствие в групата, но и като нещо ново – с танците, с артистичността, с комбинацията между пеене, танци, актьорска работа. Няма как да спра всичко това, което е напирало в мен, въпреки че съм бил спиран неведнъж и по изкуствен начин.

– Как спиран?

– Много хора, когато сме се разделяли във формацията с някои от моите колеги, са разбирали, че аз дори и сам да тръгна, ще го направя. Имало е едно леко изкуствено спиране – от типа – дайте да не му позволим, той така или иначе ще го направи! И понеже хората не ме познават много като вокалист, си казват: „Е, какво там, някакъв беквокалист“, а ние сме група, всеки един от нас има своите солови партии.

– Пак ме провокираш да ти кажа, че ако в случая в теб я нямаше тази сила, нямаше да го има и противодействието?!

– Няма как да не се съглася отново с теб… Колкото повече противодействие има обаче, толкова по-голяма сила има в мен да се изкачвам още по-нагоре. Затова нека някои хора, които искат да пречат, да не се хабят, да си живеят спокойно живота и да не се бъркат. Така или иначе аз ще преодолея всичко по пътя си, особено когато чувствам още сили в себе си. Ти ме провокираш да го кажа и ти благодаря за това!

– Да завършим с едно намигване към продуцентите на „Като две капки вода“ с въпроса да очакваме ли 13-ти сезон?

– При всички положения Маги Халваджиян е прекрасен продуцент, както и Кико вече. Искрено се надявам да има 13-ти сезон, но това ще бъде съгласувано тепърва. Ние правим намигване, както казваш ти, но каквото и да се случва – ще бъда съпричастен, дори и да не бъда поканен. Този формат ще бъде винаги в сърцето ми!

Интервю на Анелия ПОПОВА

Снимки: Anet Foto