Запознайте се с Мик Додж, мъжът, който живее в дънер в центъра на гора. Мик едно време е живеел в забързания и изпълнен със стрес свят, но впоследствие се е отказал.
Гората започва да го призовава в резултат на възникнали проблеми с краката и пренатоварващото го със стрес ежедневие.
Един ден Мик казва сбогом на семейството си и на всички свои вещи и се отправя към гората, където възнамерява да си построи нов дом.
Додж спечелва прозвището си „Босият сенсей“, тъй като не носи обувки, макар да обитава гора. Отказва се от обувките през 1991 година и дължи на решението си излекуването на краката си, а също така на болката в гърба.
Той силно препоръчва ходенето на бос крак. Мик вярва, че по този начин човек изостря сетивата си и засилва връзката си с природата.
Мик Додж обожава живота далеч от съвременното общество. Категоричен е, че никога няма да се върне към стария си начин на живот.
Все пак продължава да се ползва от някои съвременни удобства – например дрехите. Мик държи на найлоновите защитни облекла, за да остава сух, когато живее в такъв влажен климат.
„Изкуството на живота в гората е изкуството да останеш сух“, казва Додж.
Наскоро горският човек стартира бизнес, наречен Ъртджим, в чест на страстта му към фитнеса с природни средства. Той тренира хора под открито небе, в гората. Оборудването е изобретено изцяло от естествени материали.
Преди време Мик влиза в полезрението на екип от National Geographic. Той заснема ежедневието на Додж за шоуто The Legend Of Mick Dodge, чийто втори сезон в момента върви по телевизията.
Любопитна е темата за храната, която Мик консумира. Особено в зимно време. Мъжът споделя, че въобще не е трудно да се изхранва. Представлявало приключение и никога не му се случвало да се справя с дефицит на хранителни източници.
„Просто следвам краката си. Малко са нещата, които не ям. Всеяден съм, мога да ям голямо разнообразие от храни, което означава също така, че съм се науча да бъда „уличен метач“ и позволявам на глада си да ме води, когато търся храна.
Например, може да попадна на лос, убит от пума. Когато пума убие лос, всички горски обитатели се придвижват към жертвата й, за да ядат. Аз правя същото“, разказва Мик.
„Често попадам на животни, убити на пътя. Мнозина се страхуват да ядат такава храна, но пък ядат пастърма, а тя не е нищо по-различно от изсушено месо. Храната, която ям през седмицата, се променя в зависимост от местността, в която съм.
Но има една високо духовна храна, която се опитвам да запазя в моите хранилища, и това са шоколадовите бисквити. Баба ми ме пристрасти към тях“, обяснява Додж.
