Голяма част от буковите гори в България тази година придобиха кафеникаво-зелен цвят много рано. Още по-интересното е, че листата на дърветата не са изсъхнали изцяло, а само краищата им. В основата на листото си е зелено. Това разтревожи доста хора, които не са свикнали да виждат гората толкова рано с изсъхнали листа.

Мнозина Се зачудиха дали не става въпрос за болест, или това е знамение за нещо по-страшно.

Всъщност причината за това явление е едно насекомо.

Това обясняват във фейсбук страницата си от Отдел „Информационно обслужване и връзки с обществеността“ в ИАГ

„Топлата зима доведе до по-висока плътност на насекоми в буковите гори

През настоящата пролет буковите гори в голяма част от страната придобиха кафеникаво-зелен цвят. Причината са благоприятните условия за развитие на един вид растителноядно насекомо по листата на бука. То е добре познато за лесовъдите и не се счита за вредител в горите, тъй като обикновено се среща в ниска плътност – съобщиха от Изпълнителната агенция по горите.

Буковият скокльо (Orchestes fagi) е малко черно бръмбарче от семейство Curculionidae. При храненето си бръмбарчетата правят кръгли дупчици по листата основно на бука. По-сериозни и видими повреди може да причини ларвата, която изяжда само паренхима на листото, като остава двата епидермиса незасегнати. Реално не се наблюдава загуба на листна площ, но връхчетата им изглеждат като попарени от слана.

При оглеждане на листата ясно се виждат мястото на яйцето по централната жилка, линейната галерия и широката мина, а често – и какавидната камерка в периферията. По време на вегетацията тези характерни белези се наблюдават най-осезаемо през май. Повече информация и снимки могат да се видят на https://calendar.iag.bg/bg/node/53

Високата численост на насекомото е в резултат от топлата зима, която благоприятства дохранването и плодовитостта на възрастните индивиди. По-ранният старт на вегетацията подпомогна допълнително успешното развитие на вида.

Тези повреди бяха коментирани и на годишната работа среща на Мрежата за горски инвазивни видове за Европа и Централна Азия, проведена в периода 3 – 6 юни в Република Северна Македония, в която участие взе и експерт от Изпълнителната агенция по горите.

Високата плътност на насекомото се наблюдава и в буковите гори на нашите западни съседни държави. Няма разработени мерки за борба с него, тъй като то не се появява често и не причинява загиване на дърветата, не е опасен и за хората.

По-ранното разпукване на листните пъпки на бука и рязкото падане на температурите в отделни райони на страната, доведе до допълнително увреждане от измръзване и слана на младите листа на бука.

А ето и описанието на буковия скокльо в сайта на Изпълнителната агенция по горите:

Категория: 

Широколистни

Месец: 

април, май, юни, юли, август

Латинско име: 

Orchestes fagi (Linnaeus, 1758) (Coleoptera: Curculionidae)

Хранителни растения: 

Обикновен бук (Fagus silvatica L.) и източен бук (F. orientalis Lipsky).

Разпространение: 

В ареала на обикновения и източния бук. В България повсеместно в буковия пояс.

Морфология: 

Тъмнокафяво бръмбарче, покрито със сиви космици, дълго до 4 mm. Краката и антените са светлокафяви. Задните крака надебелени, скачащи. Ларвата е бяла, без крака, извита и се намира в мини по буковите листа.

Мините започват от централния нерв на листа във вид на тясна лента, която постепенно се разширява в големи петна, заемащи голяма повърхност. В разширената част какавидира. Какавидата е бяла на цвят. Яйцето е бяло, преди излюпване на ларвата става синкаво, овално и се намира в малка ямка в централната жилка на листа.

Биология: 

Зимува като възрастно. Бръмбарчетата извършват допълнително хранене, надупчвайки листата.  Женската на буковия скольо снася по едно яйце в главната жилка от долната страна на листа, от което се излюпва ларва и тя прави мина в него.

Излюпването на яйцата става още рано напролет в по-южните райони на страната. Ларвите минават през 3 възрасти и достигат до 4,5 mm дължина. Ларвният период продължава до 25 дни. Бръмбарите от новото поколение се появяват 10-12 дни след какавидирането. Те са с по-светла окраска. Имагинирането започва от средата на май.  През август слизат в почвата за зимуване.

Естествени регулатори: 

По ларви и какавиди са съобщени над 30 вида паразитоида, някои от които са: Chrysocharis nerheeus (Walk.), C. nitetis  (Walk.), Cirrospilus diallus Walk., C. vittatus Walk., Entedon luteipes Ratz.,  E. xanthostoma (Ratz.), Neochrysocharis longiventris Askew,  Pediobius saulius (Walk.), Pnigalio agraules (Walk.), P. cruciatus (Ratz.), P. longulus (Zett.), P. pectinicornis (L.), P. soemius (Walk.) (Hymenoptera: Eulophidae); Tomicobia rotundiventris (Ruschka), Trichomalus inscitus (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae).

Повреди: 

Ларвите правят мини в нападнатите листа, а възрастните при допълнителното хранене надупчват листата.

Мониторинг: 

По мините и дупчиците в листата от допълнителното хранене на възрастните.

Контрол: 

Използване на фосфорорганични проникващи инсектициди. За поддържане на ниска численост на вида е необходимо провеждане на лесовъдски мероприятия, но отгледните сечи следва да бъдат с ниска интензивност.