Ветеринар бил извикан да прегледа 10-годишното болно куче Лъки. Стопаните на кучето и техният 6-годишен син Тони били много привързани към него. Те се надявали на чудо за техният четирикрак приятел да оздравее. След прегледа, те чули най-лошата новина.

Лъки имал рак и нямало никаква надежда да се излекува. Ветеринарят предложил на семейството, като единствен вариант да се облекчат болките на кучето, да го приспят. Родителите на малкия Тони решили и той да присъства на приспиването на Лъки, тъй като можел да научи нещо ново за живота. Рано или късно и детето ще се сблъска със смъртта. На следващия ден цялото семейство стояло около болния Лъки. Момчето изглеждало много спокойно, докато галел за последно своя приятел. Ветеринарят помислил, че малкото момче не е разбрало какво следва.

След няколко минути Лъки вече бил на по-добро място и не чувствал болка, а Тони приел това. Майка му и баща му се опитали да му обяснят, че кучетата живеят по малко от хората, и трябва да приеме смъртта на кучето.

“Аз знам, защо кучетата, живеят по малко” – казал Тони, който слушал кротко разговора им.

“Хората се раждат и могат да се научат да живеят добре – да обичат всички и да бъдат добри, нали? А кучетата се раждат научени, как да обичат и да са добри.”

Малкото момче, знаело, че кучетата нямат нужда от повече време, за да се учат на обич, за разлика от нас – хората. Кучетата са прекрасни същества, които правят животът ни по-весел и по-пълноценен. Те ни обичат безусловно и не очакват нищо в замяна. Никой не ги е учил, как се обича, те просто го правят.