През 1916 г. по време на Първата световна война се състои кървава битка при река Сома. В сражението млад ефрейтор е ранен в коремната област и започва да губи кръв. Той си спомня как преди години е бил обявен от медицинска комисия за „негоден за военна служба“, а в началото на военния конфликт се записва като доброволец.

В онзи момент ефрейторът проклина този ден с  цялото си сърце и се ругае за проявения патриотизъм. Кому е нужно всичко това, когато лежиш на земята, превивайки се от болка, сред труповете на своите другари. Той трескаво крещи за помощ. Виковете му са чути от полевия лекар Йохан Ямбор, чиято задача е да евакуира ранените от бойното поле.

Ямбор успял да спаси живота на ранения чрез премахване на единия му тестис. Той си спомнял много добре този пациент бил много притеснен и го безпокоил въпроса „Ще мога ли да имам деца?“ Кой можел да си представи, че „крещящият“ след няколко години ще стане причина за среднощните кошмари на доктор Йохан Ямбор.Когато в Германия набрала популярност новата вълна „нацизмът“, кошмарите на Йохан станали реалност. Той разпознал своя пациент и разбрал, че това бил самият Хитлер. Докторът не можел да повярва, че животът на това „чудовище“ е бил в неговите ръце и че именно той го е спасил. Накрая, някъде около 1960 г. доктор Йохан Ямбор решава да сподели душевните си терзания със свещеника Фанцишек Паулар. Свещеникът записал изповедта на лекаря, която била публикувана след неговата смърт. Дали този инцидент е станал причина за прословутата маниакалност на Хитлер, може само да гадаем.