Никога не съм си мислела, че ще ми се наложи да седна зад волана. Всичко това беше много далеч от мен. Педагог съм по образование, работата с децата ми беше достатъчна… 

Но така реши животът. Бях принудена да седна зад волана по силата на обстоятелствата.

 

Малко за учебния процес 

Научиха ме да карам кола така, както „хвърлят“ човека в дълбокото, за да се научи да плува, или да се удави. 

Точно по този екстремен начин баща ми не научи да шофирам. 

Баща ми претърпя инсулт, половината от тялото му работи на 50-60%. Първият път той ме заведе на горски път: два коловоза и канавка между тях около 40-50 сантиметра. 

Веднага схванах, че ако се проваля, няма кой да тегли татковата „Нива“. Около нас нямаше и една душа. Това си е учене! Благодаря ти тате! Ти винаги си вярвал с мен!

И така минаха десет години, откакто шофирам. Много ми харесва. И „от височината на моя полет“ искам да дам няколко полезни съвета на дамите, които тепърва искат да се учат да въртят геврека. 

1.Проверете колата визуално. Когато сядаш в колата, не се притеснява, бъди спокойна и уверена в себе си. .

2.Помнете инструкциите на своя инструктор: качвате се в колата, слагате си колана за безопасност, включвате късите светлини, настройвате си огледалата за задно виждане.

3. Ако не сте успели да се престроите в другата лента по време на движение на оживен път – стойте и мигайте с фарове, докато не ви пуснат. Не предприемайте рискове маневри като хулиганите на пътя. 

4. Задължително следете за спирачните светлини на колата пред вас. Ако тя започне да спира, то и вие трябва да започнете да забавяте хор, дори и леко да докоснете педала на спирачката – и вашите задни светлини светват и онзи, който е след вас, също ще ги види и ще забави движение.  

5. Никога не съм слагала буквата „У“ на автомобила си. По-добре веднага да се почувствам пълноправен участник в движението, отколкото да искам снизхождение и да си прося насмешки по мой адрес. 

Желая ви късмет. И лек път!