Мениджърът на баскетболната Шампионска лига Деян Лекич, който изгледа на живо квалификационния турнир в България, даде изключително висока оценка на Балкан за организацията на надпреварата в „Арена Ботевград“. Той заяви, че клубът от Ботевград може наистина да се гордее с организацията, която е направил на толкова високо ниво за толкова кратко време и призна, че клубът има потенциал да организира и занапред турнири от още по-високо ниво. В интервю за клубния сайт на българския шампион Деян Лекич коментира още финалният турнир в Атина, с който ще бъде сложен край на изминалия сезон 2019/20, целите за развитие на Шампионска лига през следващите години и формулата на успешните клубове.  Ето и цялото интервю:

– Г-н Лекич, Добре дошли в България! Само преди два дни завърши квалификационния турнир на Шампионска лига в Ботевград.

Каква е Вашата оценка за турнира в Ботевград?

– Бих искал наистина да поздравя Балкан за този турнир. Много ми е приятно, че за втори път съм в България и особено приятно, че за първи път идвам в Ботевград във връзка със събитие от Шампионска лига. Сега, когато всичко свърши, мога да кажа и първите впечатления – беше наистина перфектно. В едно тежко време, за един много кратък период, в който всички имахме на разположение, ние като организатори и Балкан като домакини, да организираме турнир с 8 отбора, в който участват повече от 150 състезатели, които трябваше да дойдат от 7 различни държави. Трябваше да предложим условия на най-високо ниво и Балкан като клуб може спокойно да се чувства горд за всичко, което направи за толкова кратко време. Успяхте да направите едно събитие, което беше наистина прекрасно. Един турнир, който започна и завърши без никакъв проблем и който може да бъде за вас извънреден опит, за да организирате и други събития от такова ниво. – Относно отборите, които продължават напред, какво е Вашето мнение. Изненада ли ви някой от тях?

– Трябва да призная, че преди турнирът имаше определени фаворити според ранкингът, които не успяха да се класират нататък Тук е важно да отбележим, че отборите, които се класират, го направиха в един малко необичаен формат, вместо два мача на разменено домакинство, се играеше в един мач и това направи всички мачове като финали. По този начин нямаше време за поправка и шанс. В тази връзка отборите, които психологически бяха най-готови, всъщност успяха да се класират в редовния сезон. За мен не е изненада, че Игокеа, който за първи път участва и се класира, продължава напред. Те са клуб, който наистина расте през годините, участва в силния турнир на Адриатическата лига, перманентно е шампион на Босна и Херцеговина и разполага с интернационален състав и солидна организация. Може би малка изненада за мен са Цмоки Минск. Техният отбор участват от 6 години в Европа. Също имат солидна организация, която поддържа логистично отбора във всеки поглед и стабилен бюджет. За нас най-важно това, че отборите, които се класират в редовния сезон, имат потенциал да организират надпреварите на най-високо ниво според стандартите на Шампионска лига.

– Успоредно с Ботевград, квалификационен турнир се проведе и в Кипър. Какво е впечатлението Ви и от тази надпревара? Успяхте ли да наблюдавате тези мачове?

– Моято програма  беше такава, че започнах турнира в Кипър и го завърших в Ботевград. За там също мога да кажа, че беше добре. И двата клуба работиха в една изключително тежка ситуация с оглед пандемията. Ботевград и Никозия успяха да посрещнат отбори от  общо 14 различни държави, общо 16 с домакините. Посветихме всички много внимание на превенцията от COVID-19 – да доведем без проблем отборите в двете страни, да бъдат здрави и невредими по време на турнира и да ги върнем без проблем в страните им. За жалост може би резултатите останаха на втори план, но от чисто човешка гледна точка всичко премина добре. Нямахме нито един случай на заразен с коронавирус и в двата турнира. Всички участници дойдоха и си заминаха здрави. Мога да кажа само похвали за домакините от България и Кипър. Тук не трябва да забравяме, че имахме още един екип от хора – този на съдиите, който допълнително, с оглед на това от коя държава са, бяха неутрални. Това прави около 25 различни националности, представители и на двата турнира.– Домакините от Керавнос и Бакен Беърс се класираха от турнира в Кипър. Какво мислите за тези мачове?

– Огромна изненада за мен е класирането на домакина Керавнос. За първи път се класират. Отборът използва шанса, който има. Това е огромна мощност за тях да вдигнат клуба и кипърския баскетбол на едно по-високо ниво в Европа.

– В сряда ви предстои финалът на Шампионска лига за изминалия сезон. Готови ли сте вече с организацията и на този турнир?

– За жалост ситуацията с коронавирус ни принуди да спрем в един момент сезона. През цялото време работихме да направим така, че да завършим сезон,  както ще е най-възможно. Основна цел беше всичко да бъде сигурно, за да може участниците да бъдат сигурни и ако никой не може да даде гаранции каква ще е ситуация, да дадем възможност всички да пристигнат сигурно и да създадем условията за нормалното функциониране, за да може на-добрият да спечели в това време. 

Паралелно с това започнахме организацията за новия сезон, който ще бъде изключително тежка логистично. Променихме формата на 8 групи по 4 отбора, за да намалим броя на пътуванията.  За жалост всички ние, не само нашата администрация, но и всички клубове трябва да насочим през новия сезон цялото си внимание към превенцията от коронавирус и различни медицински протоколи, които трябва да спазим, за да имаме възможност накрая да играем баскетбол. 

Организирахме изцяло онлайн организацията на Файнъл 8 в Атина. Аз заминавам за Атина оттук в неделя. Вече сме във финална фаза, Първите отбори вече са там, започнаха и първите тренировки. Организирахме надпреварата на сигурно място, защото  вече имахме Файнъл 4 преди 2 години там. Хотелът и залата, които ще ползваме, са същите. Нямахме нужда от повече време, за да подготвим нещата. Ако за жалост турнирът бъде без публика, ние подготвяме едно шоу за зрители, които да могат наистина да преживеят финалната осмица, да ги освободим от злободневните проблеми, от епидемията и бройките, за които слушаме постоянно, за да може поне няколко часа да гледат топ турнир по баскетбол с 8 от най-добрите отбори в Европа. Турнирът ще се проведе от сряда (30 септември) до неделя (4 октомври). Осем отбора ще се борят за наградата от 1 млн.евро, колкото е титлата на баскетболната Шампионска лига. 

– Ще има ли публика?

– Ситуацията в Гърция е малко усложнена в смисъл, че всеки ден нещата се променят с оглед на това каква е бройката на новозаразени и тези, които имат нужда от медицинска помощ. Не съм експерт и не искам да навлизам в някакви прогнози, всичко е възможно. Не вярвам, че в никакъв може да имаме 100% възможност за запълване капацитета на залата. Близко сме до финалното решение,че ще се играе без публика и само чудо може да се случи да се позволи 10, 20 или евентуално 30%, но ние сме готови на всеки вариант. Подготвени сме за огромна зала с капацитет от 18 000 души. Подготвяме я така. Присъствието на публика не може да се замени, но ние организираме турнира, така че да може мачовете да се гледат и на екраните. – За Балкан бе огромно предизвикателство да организира Шампионска лига в Ботевград. Какъв екип от хора организира финалната осмица в Гърция?

– За нас Файнъл 8 е главното събитие на сезона. Цялото внимание не само на нас в Шампионска лига, но и на всички наши партньори, отдели от ФИБА, които са включени, даваме максимум ангажимент  – финансов и времеви като внимание и човешки ресурси. В момента в Атина има 150 души, които работят по организацията само от наша страна. Тук включваме компаниите, които работят за брандиране, ТВ партньори и технически екип, хора за обслужването на екипите и домакинът, който участва със своите хора. Това дори е малко за такъв ивент в огромен град и зала, но с оглед на ситуацията, в която се намираме, ще се опитаме отново да организираме един спектакъл. В тази връзка бих искал да се върна към България и това, че Балкан организира много успешно събитие  от такъв тип с наистина малък брой хора в администрация. Всичко трябваше да се подготви, организира и накрая да се изпълни за много кратко време. Домакините от Ботевград показаха, че имате капацитет и условия – технически и човешки капацитет, да организира турнир от най-висок ранг. Имате град,  Общината, места, на които да се опрете и да организират много по-големи събития. Хората, които работят в Шампионска лига, вече са готови по всяко едно време да дойдат тук и заедно да организираме още турнири в бъдеще. Нека да бъдем живи и здрави, времето пред нас ще покаже.  Надявам се, че ще може пак догодина да работим по този начин. За мен е огромно удоволствие всеки път, когато дойда България и особено сега за това събитие. За първи път работя с Балкан тук и мога да кажа всичко най-добро за тази организация, която направихте с оглед времето, което имахте и броя на вашите служители. Направихте едно събитие, с което наистина може да се гордеете. 

–  Обикновено какво време е необходимо за един отбор да се класира в групите?

– Има всякакви примери. Например Донар Грьонинген, който е клуб с огромна организация, расте непрекъснато. Четири години участва в квалификациите и на последния мач не успяха да се класират. Те имат клуб с феноменална организация с традиция и доминант в Холандия. Имат отлични икономически условия за функциониране на спорт, имат зала за 5000 зрители, чийто капацитет успяват да рапродадат всеки мач. Екипът, който има солиден бюджет, добър треньор не винаги се класира. За това спортът е интерес. Не всеки път най-богатият отбор или този с най-добра организация побеждава. Не може само да дойдеш да играеш и да се надяваш на нещо. Мисля, че трябва баланс между тези две неща, ако има формула – разположението на един играч в момента, секунда може да направи много. Видяхме на финала от група С в Ботевград, че Игокеа е много по-добър от Спортинг, но всеки очакваше, че те ще победят с 30,40 точки, а до последно не беше ясно кой ще победи. По радостта на играчите от Игокеа можеше да видите колко бяха щастливи от това, че успяха да победят отборът, който не е от баскетболна страна. Квалификациите показват, че баскетболът е глобален спорт, който се играе във всяка държава и никога не трябва да се подценява нито един отбор. Бакен Беърс от Дания участваше от първия сезон, 3 години се борят и на петия сезон успяха да се класират. Няма правило. Трябва само да си упорит. В групите на турнира се влиза тежко. Полезно е да се участваш всяка година. – Доколко е важна организацията на клуба, за да може да участва в турнира?

– Този въпрос има малко философски и математически отговор. Независимо кой клуб какъв е, ние помагаме на всеки в организацията и наша основна цел е на всеки клуб да се помогне и да се даде пълна подкрепа, за да се организира един мач и да се осъзнае какви точно хора и позиции му е нужно за ежедневното функциониране на клуба. Тук не става въпрос само за Шампионска лига, а за всеки турнир от високо ниво и първенство, в което участва отборът. Ако администрацията на клуба разполага с добри служители, могат и 10 души да се справят оперативно. Тук, разбира се, не се включат местни фирми, с които работят, туристически агенции, доставчици, а вече и медицински персонал, с който клубът също трябва да работи в ситуацията на падемия.

Философският отговор е, че правилото на спортния мениджмънт казва, че колкото професионални играчи има един отбор, минимум толкова служители трябва да има  клубът. За всеки един играч трябва да има по един служител, не да се грижи за него, а за да отговори на нуждите, които имат отборът. Това е модел, който много клубове подценяват и се фокурат само на отбора. Играчите, треньорите, спонсорите са променлива категория. Хората в клуба са неговата душата и сърцето му. Те са тези, които го носят и работят, за това клубът да бъде на едно по-добро ниво от година на година. Една година отборът ще се успее да се класира, друга не, но мениджмънтът в клуба е важен за неговото развитие,бюджет и.т.н. Лейкърс не са шампиони в НБА, но са Лейкърс като синоним за един от най-успешните клубове в света. Реал Мадрид не винаги е шампион по футбол, но е много успешен като организация.Много малко клубове за жалост го осъзнават. Аз идвам от Македония, където делим всичко  с личните проблеми и в спорта. Отделяме много малко време на този аспект, а той става еднакво важен, както отборът. Клубът е клуб без разлика на резултатите. 

– Появи се информация, че Шампионска лига е подобрила 25-годишен рекорд в Европа с отборите през новия сезон.  32 отбора участници от 18 различни страни, нещо, което не е постигнато в Европа от много дълго време. Какво означава това за организацията на Шампионска лига.

– Рекордите са за историята да ги помни. За нас е много важно, че имаме възможност да бъдем продукт или проект в 18 държави. Все още дори не сме завършили четвъртата година на Шампионска лига. Надявам се да завършим успешно. Наша цел е да помогнем да се разбудят нещата, да помогнем на клубове от по-малки държави, които мечтаят да играят на високо ниво, на голяма сцена. Искаме да им покажем, че може с малко труд, с малко повече хора да стигнеш на голяма сцена и да играеш на най-голямо европейски нво. Това е главната цел на Шампионска лига. Шампионът на най-бедната държава да може да мечтае един ден да играе е с шампиона на най-богата държава. Това е формулата, по която баскетболът в Европа може да се развива правилно. Така стойността на баскетбола ще се запази. Не спрямо финансовия аспект, а спрямо това колко хора го следят, участват и са активни дали на терен, публика, зали, зрители или потребители в социалните мрежи. Знаете какви резултати постигнахме ние само за четири години от началото на Шампионска лига.

– Благодаря Ви за това интервю. Бихте ли ни разказали малко повече за Вас?

– Не съм човек, който иска да говори за себе си. Повече искам да говоря за работа, клубове , ФИБА и различните баскетболните организации. Не съм важен като човек и единица, не е важно кой е Деян Лекич и неговата кариера. Това не го поставям на първи план. Моято най-голяма любов е баскетболът. 40 години от своите 46 съм прекарал в него, повече на паркета, отколкото на асфалта. Мирисът на зала, паркет,  кош и топка са моето вдъхновение за живота. Моята мечта, вероятно и на другите колеги от ФИБА е да направим надпревара, с която ще се гордеят много хора и ще се играе във всички държави. Да се организира турнир на най-голямо ниво с най-големи стандарти, където клубовете ще имат и финансов принос, защото сам така баскетболът може да напредва. Наясно сме какво се случва последните 20 години. Няма да навлизам в подробности. Баскетболът застоява много и като игра и смятам, че дори финанси не е постигнала това, което има като капацитет, защото това е според, който е популярен и се играе в най-голяма и най-малката земя в Европа. 

Източник: http://balkan-basket.com/bg/