Интерактив тенис представя осемте финалисти в Bottega ITL Finals 2020. Последният турнир на лигата за годината ще се проведе от 5 до 12 декември в MG Tennis Club с участието на първите осем в годишната ранглиста.
Владислав Искренов е водач в годишната ранглиста на ИТЛ, като към 18 ноември 2020 има 3370 точки. Той е на 31 години, от Радомир, работи в „Девин“.
– Влади, откога играеш тенис и откога си в ИТЛ?
– Играя от 2014, а в ИТЛ се включих през 2020. Като малък тренирах футбол, след това играх доста години тенис на маса. И покрай един мой приятел постепенно минах на тенис корт. На маса той не можеше да ми вземе гейм. И каза „хайде да те бия на корт, за да кажа, че съм те бил“. Така започнах, получи ми се добре и спрях тениса на маса. През тази година видях, че много момчета играят в ИТЛ, записах се и ми хареса. В лигата има силни съпернии, изградих много познанства и съм доволен от решението си.
– Какво ти харесва в тениса?
– Тенисът е спорт за интелигентни хора. Не става само да блъскаш топката и да завършваш. Трябва да покажеш ум, мислене, изграждане на тактика, която срещу всеки съперник е различна. А това поведение винаги е било на дневен ред в живота ми. В този спорт е важен и коефициентът на интелигентност. На корта се запознавам се с умни, възпитани хора. И ми става смешно като ми каже някой, че ударите ми не са нещо особено, пък как така бия в турнирите. Аз отговарям, че ударите са важни, но още по-важни са тактиката, мисленето, езикът на тялото. Този спорт е доста непредвидим. Дори да водиш, ако се отпуснеш винаги можеш да загубиш. Психиката също е много важна и я тренирам чрез този спорт. Освен това тенисът е най-вече удоволствие и най-важното нещо в него е да можеш да губиш. След като се научиш да губиш, може да се каже, че си голям и изграден шампион. Ако като падаш ти е виновно слънцето или топките, това не е добре. Затова първо гледам себе си, уважавам противника и всичко е ОК. На това се градят моите успехи.
– Коя е най-голямата ти победа?
– Много са. Но една от тях е на първия турнир „Роджър Федерер и приятели“. Проведе се през декември миналата година в MG Tennis Club. Имаше много участници и беше силен и интересен турнир. На финала победих Марк Хаджижеков на любимата му хард настилка, направихме изключително добър мач. След това с него станахме приятели и дори играем двойки заедно. В края мача той получи крампи, аз отидох при него, помогнах му, оставих го да си почине, за да можем да си довършим срещата. Много хора не биха постъпили така, но с тази моя постъпка започна приятелството ни. Друга интересна победа е над Иво Боджаков. На полуфинал през февруари той ме поведе 5:9, а аз го бих с 11:9. Той изпусна 4 мачбола. Това също е един от любимите ми обрати.
– Кой е най-трудният ти противник?
– Нямам трудни противници, но играя трудно срещу съперници, с които се познаваме добре и играем често заедно. С почти всеки балансът ми е положителен, така че труден противник е силно казано.
– Кое е най-силното ти оръжие на корта?
– Мисленето, тактиката и постоянството. В тениса е много важно да си постоянен, а повечето хора не го разбират. Мислят си, че като направят силен мач и печелят турнира. Не е така, в тениса се печели с постоянство. Важно е да изградиш постоянно високо ниво и да го поддържаш през цялата година. Това е моето виждане – да се стараеш да поддържаш едно ниво. Някой път може да е по-ниско или по-високо, но успехите рано или късно идват. Доказал съм го на много турнири. Съветвам всички любители, които бързат да блъскат всяка топка да забавят темпото, и да не се самоубиват.
– Кой удар искаш да подобриш?
– Преди исках сервисът да ми е по-силен. Направих го. Но за повечето интелигентни съперници силният сервис е лесна плячка, защото само блокираш топката и влизаш в разиграване. През 2021 г искам да подобря късите топки. За мен те бяха знак за безсилие – когато нямаш идея как да надиграеш съперника, правиш къса топка. Това съм го чул от Федерер и го поддържам донякъде, но от тази година имам по-различно мнение. Така че моите съперници да се готвят да има и къси топки в репертоара ми. Другите ми удари са добре, много рядко играя къси топки и искам да променя това.
– Какво правиш в критични моменти в мачовете?
– За жалост съм имал доста критични моменти, в които съм се измъквал. Дори когато ме надиграват, пак се измъквам. Учен съм когато падам или изоставам да мисля за определения момент, а не за целия мач. Не се затормозявам да мисля как се движи резултатът, а само за конкретната точка. Във важните моменти гледам да съм по-агресивен, да показвам увереност, да играя с волета и смачове, да притеснявам противника и да го принудя той да си печели мача, а не аз да му го давам. Казвам си „следващата точка, следващата точка“ – това е моята стратегия. Взимал съм тежки срещи, спасявал съм мачболи, но съм и губил. Тенисът затова е хубав спорт, защото съдбата ти се усмихва, но след време си го взима. Така пак се връщаме на постоянството .
– Кой е идолът ти в тениса и защо?
– Роджър Федерер, естествено. Той е изкючителен спортист и човек. Следя го от юношеските му години. Бил е невероятен нервак, непримирим човек, който се е ядосвал, чупил е ракети и се е карал със съдии. Но е доказал, че човек може да се променя. Той е с идеална психика – мисли за следващата точка. За мен той е пример за подражание на корта.
– Тенисът помага ли на личния живот или пречи?
– Ако питаш приятелката ми, ще каже, че пречи. Наистина, не остава много време за личния живот, но пък показва хората колко държат един на друг. Аматьорският тенис се играе за кеф и са има само разходи. Но тъй като с каквото съм се хващал, винаги съм го довеждал докрай, започнах да побеждавам и в тениса. В началото на годината в ИТЛ всеки ми казваше – успех, да се класираш в първите осем. А аз си казах, защо пък да не съм първи. Винаги съм бил с амбиция, това казах и на моята приятелка в началото на годината. Тя отговори – „остави тази лига, много хора има там, няма да можеш да спечелиш“. Но аз реших да проверя. Така че при едно добро представяне на финалите в MG Tennis Club ще спечеля. Там ми е любимата настилка, силно се надявам на подобаващ завършек на 2020.
– Коя е голямата ти цел в тениса?
– Нямам цели, постигнал съм доста неща. Искам да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, да се събираме, да се бъзикаме. В аматьорския тенис трябва да си голям комплексар, ако си амбициозен и искаш непременно да побеждаваш. Обичам да се шегувам с Боджаков и с много момчета от ИТЛ. Имам спортен дух, за мен е важно да участвам, да се боря, ако спечеля – добре, ако не – ставаш и продължаваш.
– Докога ще си на корта?
– Не знам. Животът е много динамичен, така че всичко е относително – докато се чувствам добре и здрав, с удоволствие бих играл тенис. На 13, петък, имах конфузна случка. Направихме си прегледи в работата. Никога не съм имал проблеми със сърцето, а се оказа, че имам аритмия. Играл съм по 5-6 часа и нищо не съм усещал. Като потърсих второ мнение и стана ясно, че кардиограмата е сбъркана. Ако се случи нещо такова, бих намалил темпото. Здравето е най-важното, поддържам тезата ,че тенисът е здраве. Виждам се поне още 10 години на корта.
– Какво очакваш от Bottega ITL Finals 2020?
– Ще бъде зверско, ще бъдем осемте най-добри. Само силни момчета. Битката за последните две места е кървава и още нищо не се знае. Мастърсът ще е изключително силен, на супер настилка. От друга страна, аз съм много изморен. Имам 6 финала на чалънджър, 5 титли от годината, а това са много турнири. Надявам се физически да съм ОК, защото форматът е 2 от 3. Надявам се силният сервис и форхендът да успеят на тази настилка, както и излизанията на мрежата. Не мога да прогнозирам кой ще спечели, до последно ще е непредсказуемо.
