Високопоставената европейска делегация, посетила София, е настоявала България да промени националната си позиция по отношение на договора с Република Северна Македония, пише „Труд”.
Външният министър на Португалия Аугущо Сантуш Силва и комисарят по съседство и разширяване на ЕС Оливер Вархей имаха редица срещи вчера в опит да пробият позицията на страната ни по отношение на интеграцията на Скопие в ЕС.
Вархей първо се срещна с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, а след това заедно със Силва бяха при служебния външен министър Светлан Стоев. Последваха разговори със служебния премиер Стефан Янев и президента Румен Радев.
Позицията на България е прекалено ясна. Договорът за добросъседство между двете държави трябва да се изпълни, преди Скопие да получи покана. Това отсъди и Народното събрание единодушно.
Надеждите на РС Македония и премиера Зоран Заев се стаяваха в шанса служебно или следващо правителство да изменят на принципите на договора.
След разговорите в МВнР външният министър Стоев обаче попари тези илюзии. По отношение на евроинтеграцията на Република Северна Македония той припомни, че не може да се очаква промяна в националната позиция на България.
„За нас от ключово значение остава поддържането на добросъседски отношения и получаването на необходимите правни гаранции в рамките на процеса на разширяване за изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г.”, заяви външният ни министър.
Светлан Стоев подчерта, че България продължава да полага усилия за изграждането на положителна атмосфера и възстановяване на доверието в отношенията с Република Северна Македония.
Целта на служебното правителство е чрез конкретни позитивни стъпки да се създадат необходимите условия за възстановяване на диалога между София и Скопие, включително на най-високо равнище, което да даде основа на бъдещо редовно правителство да работи за връщането на отношенията до нивото, което следва да свързва две толкова близки страни.
За пример той даде поканата на президента на България Румен Радев към президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски за съвместно пътуване по повод 24 май, в рамките на което те заедно ще отдадат почит пред делото на светите братя Кирил и Методий в Рим.
След разговорите във външно министерство еврокомисарят Вархей открои важната роля на България в ЕС като страна от региона за формиране на политиките на Съюза спрямо партньорите от Западните Балкани.
„Мнението на важни членове на ЕС като България по ключова тема, каквато е разширяването на Съюза, е от голямо значение да бъде чуто”, подчерта той.
Въпреки това при последвалите срещи с Янев и Радев бе категорично повторено, че промяна в позицията ни няма да има.
Президентът посочи, че разширяването на ЕС трябва да е основано на постигането на устойчиви резултати в изграждането на добросъседски отношения на Балканите.”
Затова ние искаме да видим не декларации, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални интереси”, е заявил държавният глава пред европейската делегация.
Година и половина от началото на спора България е пред изолация
Усилията на Брюксел за провеждането на междуправителствената конференция датират от края на 2020 г., когато София блокира провеждането на насрочената такава с Албания и Северна Македония в началото на тази година.
Българският ход спъна приоритета на германското председателство на ЕС за начало на интеграцията на Западните Балкани и заложи мина за следващото португалско което изтича в края на юни и трябваше да се съобразява с наследените приоритети, към които откровено Лисабон няма никакво отношение.
Опитите на Европейската комисия да достигне до споразумение (под каквато и да е форма) между Скопие и София, което да отпуши процедурата са и в контекста на приоритетите на ЕС в областта на разширяването.
Продължително забавяне и прехвърлянето на темата към предстоящото от 1 юли словенско председателство на Съвета не само ще продължи да накърнява имиджа на България като държава член, която отказва да търси компромиси и решения, но и ще продължи да изостря настроенията към страната ни, посочват редица международни наблюдатели.
Хърватия вече се обяви против българското вето, а ако нещата се „проточат до Словения”, Австрия и Германия, които открито стоят зад разширяването към Северна Македония и Албания, ще настъпят София много по-сериозно.
Мнозина отбелязват липсата на официална реакция на Гърция към спора за идентичността между София и Скопие. Атина преговаря 25 години, за да уточни че „македонците” са от Север. Откъде са дошли е по-щекотлив въпрос.
В крайна сметка от споразумението за „името” което гърците и северномакедонците бориха в продължение на 25 години най-общо става ясно че те са „славянски народ”, който обитава земите на Северна Македония.
Как да се бутат сега между шамарите византийците, след като практически сами са ги провокирали.
Проф. Трендафил Митев, историк, пред “Труд”: Натискът върху нас е подкрепа за рецидив на сталинизма
Позицията на българското държавно ръководство по така наречения спор между управляващите в Скопие и София се базира върху решението на българското Народно събрание.
Поради това само то може да коригира досегашната политическа линия, а тя е базирана върху обективната истина за етническия облик и език на християнското население в Македония до 1945 година.
Поради това администрацията в Брюксел е добре да се занимае с фактологията, която е в основата на българската политика.
Защо тази администрация не оказваше никакъв натиск върху Гърция, която 30 години не признаваше Република Северна Македония по сходни аналогични причини?
Натискът върху България на практика се явява подкрепа за един от последните рецидиви на сталинизма в Европа – създаването на македонската нация след 1945 година изцяло на антибългарска основа.
Натиск трябва да се окаже в Скопие, за да коригират тамошните държавници своя антибългарски курс. Докато консолидираната позиция на политически фактори в София е в интерес на трайните стратегически интереси на България и на българите и те не бива да бъдат погазвани.
Доц. Йордан Величков, дипломат, пред “Труд”: Във всичко прозира и дългата ръка на Белград
България не бива да се поддава на какъвто и да е международен натиск по спора ни със Северна Македония. Бих попитал президентите на страните в Европа ако някой посегне върху тяхната национална принадлежност, те как ще реагират.
Трябва ясно и точно да им се каже. Ние имаме решение на парламента и никое правителство не може да го променя. Всички политически сили подкрепиха позицията на страната ни, а и 90 на сто от българските граждани мислят по същия начин.
Политиците ни не трябва да се поддават на каквито и да са дипломатически совалки, на никакви изкушения, чрез които прозира целта на македонците – да ни откраднат част от най-светлите страници и те да се представят като третия писмено книжовен център на континента.
За първи път страна кандидат член на ЕС иска да диктува правилата за влизане в Съюза. Между другото, във всичко прозира и дългата ръка на Белград.
Нашите политици наистина трябва да имат топки. Ако се огънат, това ще бъде равносилно на национално предателство, и трябва да знаят, че ще бъдат отхвърлени от историята.
Защото така ще сложат край на нашето минало, с което се гордеем. А гласчетата на разни соросоидчета, трябва да бъдат заглушени с ясна национална позиция.