Почина основният заподозрян за убийството на Георги Марков, съобщава БТА, позовавайки се на австрийската национална информационна агенция АПА.
Италианецът с датски паспорт Франческо Гулино е бил открит мъртъв в жилището си в австрийския град Велс от свой приятел. Лекар е потвърдил смъртта на 75-годишния бивш таен агент.
Полицията съобщи, че няма никакви улики за насилствена смърт.
Гулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики във Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва АПА.
На 7 септември 1978 г. при разминаване с непознат мъж на моста „Ватерло“ в Лондон Георги Марков усеща убождане и след като в следващите дни здравословното му състояние рязко се влошава, писателят умира на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“ от отравяне на кръвта.
При аутопсията в тялото му е открита миниатюрна сачма с каналчета, в която е била вкарана отрова, вероятно с рицин.
Предполага се, че е станал обект на покушение от агент на българската Държавна сигурност, който инжектира отровата при сблъсъка с чадър – оттук и станалият нарицателен израз „български чадър“.
Първите творби на Георги Марков са издадената през 1957 година „Цезиева нощ“ и романът „Победителите на Аякс“ от 1959. С романа “Мъже” печели годишната награда на СБП. Романът „Покривът“ от 1959-та година е спрян от печат, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин“.
Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински. По-късно обаче името му е свалено от надписите на филма и не е включено в указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.
През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му “Аз бях той” – с режисьор Методи Андонов в Сатиричния театър, представлението е спряно и забранено. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната. Установява се в Лондон, където учи английски и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си.
Сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“. От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“.