Прогнози за втория тур на президентските избори не бива да се правят, преди да е проведен първият. Това мнение изказа политоложката от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова в интервю за „Марица“. По думите ѝ партиите трябва да са разбрали, че е неефективно разделение по линията статукво-промяна. Петкова не е оптимист, че ще имаме редовно правителство след 14 ноември.

Ето какво още казва тя:
 

– Г-жо Петрова, разбра се, че Кирил Петков е подписал декларация с невярно съдържание, преди да стане министър в служебния кабинет, а формацията, която оглавява, залага на почтеността. Ще подкопае ли решението на КС доверието в новия партиен проект „Продължаваме промяната“?

– Напълно резонно е да очакваме, че решението на КС ще окаже влияние върху доверието, с което се ползва проектът на бившите служебни министри Петков и Василев. Но трябва да имаме предвид, че е възможно движение в двете посоки. Възможно е отдръпване на част от техните симпатизанти, но и мобилизиране на други, които да застанат по-твърдо зад тях. На този етап не бихме могли еднозначно да посочим доколко и в каква посока ще повлияе решението на КС. Но определено известна динамика в подкрепата за този проект би трябвало да се очаква.

– Ако приемем варианта с отдръпване на избиратели от ПП, каква подредба можем да очакваме на изборите – БСП и ИТН ли ще си оспорват втората позиция?

–  Отпреди обявяването на решението на КС БСП, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ са четири политически сили, между които можем да очакваме размествания и динамика до изборите. Последните проучвания еднозначно потвърждават водещата роля на ГЕРБ. 

Досега не сме и били в хипотеза, при която „Продължаваме промяната“ да са имали водеща роля, за да очакваме, че сега те ще я загубят.

В нито един момент нашите проучвания не са позиционирали формацията на втора позиция. Още по-малко сме имали хипотеза, в която те ще достигнат 30 процента. Техните амбиции са тяхно право, но до момента те не са достигнали до подобни позиции.

 А последните проучвания, проведени след нашето публикувано изследване, вече не им отреждат и втора позиция, и то преди КС да се произнесе по казуса с канадското гражданство на г-н Петков.   
 
Подкрепата, която те до момента събират, идва основно от гласоподаватели на т.нар. партии на протеста в предишния парламент – „Има такъв народ“, „Демократична България“, формацията около Мая Манолова. Аз лично нямам причини да смятам, че те привличат много негласуващи – теза, споделяна от някои коментатори. Изследванията, които имаме, не дават основания да смятаме, че основна подкрепа за тях са негласуващите избиратели.      
Разбира се, готовност да гласуват за тях изразяват и част от хората, негласували на предишните избори, но това не е ядрото техни симпатизанти.

– Как ще коментирате несъгласието на тримата представители на БСП в Инициативния комитет по издигането на Румен Радев с официалната позиция на комитета по казуса „Кирил Петков“? Расте ли напрежението в БСП?

– Не съм изненадана от това тяхно решение. Това е нормална реакция на БСП от партийна гледна точка. Всяка партия, особено в предизборна кампания, се опитва да запази своите позиции, да се открои с мотивация избирателите да подкрепят именно нея. Нормално е преди избори всеки играч да представи партийните интереси над всичко останало.

Но решението на КС  има и друг много важен аспект ​- позицията на президента, на президентската институция. Не отражението на казуса с канадското гражданство на г-н Петков върху партиите, а това върху президентската институция е по-важно.

Самият факт, че президентската институция – знаейки или не, е пропуснала това да се случи, фактът, че президентът се опитва да неглижира значимостта на проблема, всъщност проблематизират претенцията на държавния глава да е носител на нов морал, справедливост, носител на идеята за спазване на законите.  Това не бива да бъде игнорирано – по-големият обществено-политически проблем е в това как президентската институция действа и реагира по отношение на този казус.   

А би трябвало да реагира по съвсем различен начин.

– Доколко ще рикошират върху подкрепата за президента критиките по казуса „Петков“, които се наслагват върху упреците срещу назначения от него служебен кабинет за несправяне с ковид кризата?

– При всички положения рикошет ще има. Доколко значим –  е въпрос на конкретни измервания, които не могат да се направят толкова бързо. Но наистина ​- както по отношение на развитието на кризата, така и на развитието на този конкретен казус ​- това са отговорности на президента. Не може президентът, който назначи служебен кабинет, да се крие зад собствените си министри.

По стечение на обстоятелствата президентът през по-голямата част от тази година реално управлява тази държава. И при всички случаи трябва да се очаква обществена реакция на начина, по който се справя с тези предизвикателства. До каква степен и посока – тепърва ще видим. Но смятам, че това ще затрудни сериозно президента в опита му да спечели втори мандат.
 
– Възможно ли е на втори тур той да не успее да спечели?

– Не мога да си позволя да правя безотговорно подобни хипотези. Опитът, който имаме с мажоритарни избори у нас, показва, че прогнозите за втори тур не бива да се правят, преди да се е провел първи тур. Противното би било със спекулативни цели.

– Действа ли адекватно служебният кабинет в предизборна ситуация?

– Ясно е, че министрите действат под натиска на обстоятелствата, в период на предизборна кампания, но това не може да бъде оправдание за недостатъчно адекватните действия на служебния кабинет. И те се отнасят не само за ковид ситуацията, а и до икономическата криза – процеси, които се развиват достатъчно дълго време. Кабинетът имаше възможност да предприеме мерки по всеки от тях, а не с приповдигнато бодър тон да уверява, че всичко е под контрол.

Ще се върна и към отговорността на президента, защото това е неговото служебно правителство. Той имаше отговорността през всички изминали месеци да подложи на  дебат възможните мерки за реакция на кризите, с които се сблъскваме в момента. Не чухме предложение за такъв дебат от страна на президентската институция.

– Каква активност очаквате на изборите, предвид сложната кризисна ситуация?

– Активността пак е едно от нещата на тези избори, ко​ето е трудно да бъде измерено – взаимното влияние на различните фактори може да наклони везните както нагоре, така и към спад. 

Макар това да са трети избори тази година, фактът, че се провеждат 2 в 1 и имаме мажоритарен вот за президент, привлича по-висок интерес. 
Към момента обаче очакванията са за активност, близка до тази от последните избори. Но каква, ще е зависи и от начина, по който ще се развият и кампанията, и обстоятелствата – най-вече ковид кризата, а и организацията на машинния вот.

– Кого по-вероятно ще облагодетелства трупащото се у хората недоволство – системните партии или тези на промяната?

– Няма еднозначен отговор. Поляризацията в нашето общество се водеше основно по линията статукво-промяна. Хората, които са силно възмутени от т.нар. статукво, ще си останат такива. Но вътре в полето на претендиращите за носители на промяната формации може да настъпи разместване.

От друга страна, хората, които са доста разочаровани от поведението на протестните партии и невъзможността им да съставят правителство в два парламента, биха могли да се мобилизират по-сериозно в подкрепа на партиите, които са показали, че са по-способни да формират някакво управление. Това също са динамични процеси.

Надявам се партиите да са разбрали, че е неефективно разделение по линията статукво-промяна, опитът да се размият ценностните идеологически различия, които могат да бъдат основа за намиране на обща формула за съгласие.

Това вече провали опитите за формиране на управление два пъти.
Важно е политическите формации да разберат, че общите неща трябва да се търсят в ценностна и идеологическа плоскост. Иначе шансовете за успешни решения са нищожни.         

– Има ли основание за по-големи очаквания за сформиране на редовен кабинет този път?

–  Този път няма да си позволя сериозен оптимизъм. Отново с голяма степен на вероятност ще се наложи партиите, които влязат в парламента, да се опитат да водят диалог. Но няма нищо в позициите на партиите, което да ни дава основание да сметнем, че ще постъпят по-различно.

Предстои тежък зимен сезон и отговорността на всички партии към обществото е да сформират правителство, което да преведе хората през него. Другият вариант е да се делегира подобна задача на президента и на поредния служебен кабинет.

ВИЗИТКА  
Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция „Алфа Рисърч“ от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.