„В България ще се стигне до момента на някаква защита, но големият проблем ще е, че много хора ще са с трайни здравословни последици“. Това заяви експертът по безопасност на ваксините и ръководител на лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев в интервю пред „Монитор“. Ето какво още каза той:

– Д-р Илиев, очаквахте ли да стигнем до такава усложнена ситуация в страната по отношение на пандемията?

– За съжаление, да. Очаквах го и това мнение се споделяше и от други експерти на световно ниво.

Беше ясно, че държавите с нисък процент на ваксинация ще се изправят пред нова вълна.

-Как си обяснявате това недоверие във ваксините, живеем почти две години в ковид обстановка? Само липсата на информационна кампания ли е причината?

– Обяснявам си го с няколко елемента. Иска ми се да кажа, че причината е само в липсата на информационна кампания, но не е само това. Преди няколко дни излезе прочуване за нивото на информираност на средния българин и останах шокиран от данните.

Сривът, който имаме в нивото на образование през последните години, доведе до намалено критично възприемане на случващото се. Това е комбинирано с недоверие към институциите и практически става дума за феномен, който виждаме в цяла Източна Европа. Тъй като хората нямаха възможност да видят случващото се навън, останаха с впечатление, че това е поредният трик на политиците.

– Но хората изтъкват, че в Англия има висок процент на ваксинация, но отново голям брой новозаразени, смятат, че Израел вече не се дава като положителен пример. Как ще отговорите на тези твърдения?

– Всъщност Израел продължава да е добър пример, защото след въвеждането на бустерната доза, честотата на заболяване сред ваксинираните намаля значително. И бих посъветвал такива критици да не гледат брой на новозаразени, а на тежко болни и починали. Там е голямата разлика.

Ваксините предпазват точно от това, въпреки че дори и при делта мутацията, пазят доста добре и от заразяване. Много е важно протичането на болестта да не е тежко, а именно това успяха да пречупят държавите с висок процент на ваксинирани.

– Наистина ли се оказва, че това е вълната на неваксинираните?

– За съжаление се оказа точно така. Данните сочат, че навсякъде по света тежко болните случаи и починалите са предимно неваксинирани.

– Протича ли делта вариантът по-тежко при децата или споделяте мнението на някои ваши колеги, които заявиха, че това не е така, а просто имат срив на имунитета заради дългия престои вкъщи по време на онлайн обучението?

– Опитът от предишни епидемии показва, че дългото затваряне на цялото общество и изолирането му увеличава податливостта му към други инфекции. Причината е, че не се срещаме с тях през годината.

Те не дават траен имунитет. При делта вълната наблюдаваме, че наистина е много по-заразна. Ако преди имаше случаи в едно семейство някой да се разболее и другият да не се зарази, сега това не е така. Делта е доста по-заразен, това важи и за децата. Трудно е обаче да се каже доколко по-тежко протича, защото при минали вълни децата не бяха тествани.

– Кога обаче може да се очаква отслабване на делта варианта?

– Това е интересен въпрос. Все още науката няма обяснение защо имаме вълни при РНК вирусите. Обикновено при тях настъпва спонтанно една вълна. Ако предприемем мерки – изолация, маски, ние я пречупваме.

Ако не го направим обаче, тя продължава да нараства и обхваща много повече хора. Но се стига един момент, в който спонтанно се пречупва сама. Никой не знае защо се обяснява така. Не зависи от имунитета, защото винаги има хора, които не са се разболели. В момента се вижда, че тази ковид вълна е много стръмна, нараства, не виждам омекотяване на този етап. Не съм математик, но подозирам, че пикът ще е след две седмици.

– Работи ли според вас мярката със зеления сертификат и трябва ли да се върнат малките деца в училище? В същото време родители протестират, защото не искат да тестват децата им, как си обяснявате всичко това?

– Все още не мога да разбера защо не искат децата им да бъдат тествани, няма по-добро от това. Така те може да бъдат бързо защитени, прегледани. Ако децата от 1-4 клас бъдат върнати при строги мерки, няма да има проблеми.

Но аз не мисля, че това ще се случи, не виждам да се спазва и мярката със зеления сертификат при заведенията. Опасявам се, че това ще има само обратен ефект и ще е допълнително подхранване на вълната. При подобен брой новозаразени в Германия, Франция, Швейцария, Испания и др., държавата отдавна щеше да е в пълен локдаун и училищата да са затворени, без да се коментира изобщо отваряне в близко бъдеще.

– Мислите ли, че пълният локдаун няма да ни се размине, днес от здравното министерство заговориха, че трендът на пандемията се обръща?

– Може би тук ще се изразя популистки, но смятам, че обществата са уморени от локдаун. Само че не биваше да стигаме до момента, в който изобщо да говорим за това.

Ако бяхме подходили с ваксинация, ако беше обяснено на хората, че е важно тези мерки да се спазват, ситуацията нямаше да се усложни толкова. Вярно е, че на никого няма да бъде отказан достъп до болница, но няма да има кой да лекува. Страхувам се, че известен краткотраен едноседмичен локдаун е неизбежен, но за пълен и дълготраен според мен нито нашето общество, нито западните вече са готови.

– Като говорим за вълната на неваксинираните, голям спор в обществото предизвика темата за антителата и естествения имунитет. Кой е по-добрият, какво казва науката?

– Тук давам два примера. Единият е в Бразилия, когато в началото на пандемията през 2020 година се разболяха 60% от населението. След това настъпи мутация и за 4 месеца зарази цялото общество. Тоест леката мутация измества имунитета, създаден от първото преболедуване, и го прескача. Ваксините са направени така, че имат малко по-широк ефект. Дори да настъпи мутация или нов вариант, те са проектирани да припокриват различни вариации.

Това се нарича ширина на имунитета. Вторият елемент е продължителността на имунитета, доколко е траен. Това, което знаем от сезонните коронавируси, които са баналните настинки, е, че техният ефект е между 6 месеца и 4 години. Много варира.

Затова личното ми мнение е, че продължителността на ваксини и естествен имунитет може би са сходни. Но комбинацията от след преболедуване и поставяне на ваксина дава възможно най-добрия имунитет. Въпреки това не препоръчвам на никого да преболедува.

Защото след прекаран ковид, може да не усетите последиците веднага, но те да проличат впоследствие, когато да речем спортувате, играете футбол. Тогава разбирате, че не сте в предишното състояние. Затова не искам да съпоставям двата имунитета. Те са сходни, но естественият варира.

– С този темп на ваксинация обаче можем ли да говорим някога за колективен имунитет и как се преборва такава пандемия?

– Има нещо, което се пропуска в проучвания – че много от ваксинираните нито се заразяват, нито пренасят вируса. Знае се, че имунизираните хора много по-малко заразяват останалите. Така че ваксинирането би било добър вариант да намалим количеството на вируса. Само тогава се намалява рискът от мутации.

Варианти ще има, вирусът няма да изчезне спонтанно, целта е да го сведем до минимум, за да не му позволим да мутира. Да се надяваме скоро да оптимизираме ваксините така, че да покриват бъдещи варианти.

Според мен това ще стане. Фирмите разработват, тестват, работят много по въпроса. Но що се отнася до колективния имунитет, си мисля, че в България ще се стигне до момента на много преболедували и определен брой ваксинирани. Ще имаме някаква защита, но големият проблем ще е, че много хора ще са с трайни здравословни последици – работоспособност, нови заболявания, а това ще натовари социалната и здравната система.

Така че ще достигнем до ситуацията, в която ще сме сравнително спокойни, но този момент ще е отдалечен във времето и с висока цена. А и този имунитет няма да е много траен.

– Лекарствата добър вариант ли са? Вече се тества в тази посока?

– Зависи от лекарствата. Колкото повече възможности имаме, толкова по-добре.

– Само рискови групи ли трябва да поставят трета доза, или е задължително след определен период?

– За момента знаем, че ефективността на ваксината на „Пфайзер” започва да намалява след 5-6 месеца. Моят съвет е след шестия месец да се мисли за трета доза.

Ваксината на „Модерна” дава по-стабилна защита и може би ще се наложи бустер малко по-късно, с изключение на рисковите групи. При векторните ваксини ефектът е стабилен във времето, но при „Янсен” защитата в началото не е толкова висока, колкото при РНК ваксините, там бих препоръчал бустерна доза.

– Различна ли трябва да е третата доза от предходните, тоест, добре ли е да е от друга ваксина?

– До момента знаем, че една комбинация от сходни ваксини разширява имунния отговор. Но която и да се постави, би било добре.

Визитка:
Д-р Аспарух Илиев е един от сполучливо реализираните в чужбина български специалисти
Бил е специалист по безопасност на ваксините към немската организация по лекарствени ресурси, а от 2015 година завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн, Швейцария