Иван Узунов напусна „Сървайвър“, след като се превърна в един от най-колоритните участници в този сезон. На острова 26-годишният лекар от Благоевград демонстрира стабилна психика, но и емоции, които провокираха редица реакции и коментари в социалните мрежи.

Ще се изненадате да разберете, че преди да попадне на екзотичния остров на Филипините и да премери сила и стратегия с останалите, той не се е подготвял специално, нито е гледал предишни сезони на формата, както много от опонентите му в играта.

Иван Узунов коментира в „Преди обед“ участието си в „Survivor: Скритият идол“.

Оказа се, че лекарят от Благоевград е гледал само първите два-три епизода на риалитито, така че излъчените в студиото кадри бяха новост за него.

В много искрен разговор Иван споделя най-ценното от участието си – истинската си същност, на която не би изневерил не само в играта, но най-вече в живота си. 

 

– Как се чувстваш след „Сървайвър“ и екстремното преживяване на острова?

– Трудно ми е да кажа, наистина е много вълнуващо. Пожелавам на всеки да има подобно изживяване, защото е несравнимо. По принцип аз съм търсач на силни усещания, а това, което преживях в „Сървайвър“ напомня на виртуален свят, в който те затварят. Животът ти изведнъж спира до един момент и все едно продължава в друг, коренно различен, има нови правила, нова реалност.

– Като какъв играч се определяш? Къде ти бяха силните страни, грешките?

– Когато излязох осъзнах колко голяма грешка е факта, че преди това не бях гледал достатъчно сезони на „Сървайвър“, за да се подготвя. Бях проследил единствено един американски формат, но това не беше крайно недостатъчно. Не бях готов да вляза някъде и да прецакам някого, да го подведа и излъжа. Отстрани може и да е изглеждало на моменти по този начин, но реално не е било така. Не съм излъгал никого, нито съм подвеждал умишлено някои от участниците. Все пак това е риалити формат и няма как зрителите да видят всичко, което се случва.

Например, ситуацията с Ивайло, която много се коментира и отвън – реално аз и Денис не го излъгахме. Моите думи бяха, че ние няма да играем с него в този съвет. И реално, веднага след съвета, на който изгонихме Маги, казахме на Ивайло, че по този начин сме го предпазили, тъй като Йоана и Борислава искаха директно да го махнем с идола, без да му дадем възможност да си използва имунитета.

Предложих на Денис да го предпазим от един съвет и после да опитаме да играем и с него, но той беше много странен като поведение, непредсказуем. По цял ден седеше изолиран от останалите и си говореше само с Маги. И както се видя впоследствие – той игра директно срещу мен, а всъщност ние искахме да го предпазим. Не знам дали той сега ще го признае обаче.

– Получава се един интересен парадокс – казваш, че не си човек, който би прецакал някого, а в същото време отвън на моменти изглеждаше така, че си правел точно това…

– Не смятам, че съм излъгал нито един човек вътре. Все пак е показана само една десета от случилото се на острова. На съвета, в който спасихме Зоран и изгонихме Милен, в момента, в който слагахме огърлицата на врата на Зоран, Денис ми прошепна в ухото – дай да гоним Борислава. Това беше много добър ход, защото знаех, че тя и Зоран са в добри отношения. Само че в този момент аз не бях готов да играя по този начин, да я предам.

Вероятно беше глупав ход от моя страна, но явно не изиграх „Сървайвър“ така, както трябваше да го изиграя. Не казвам, че не е било почтено, но предпочетох да остана верен на себе си. Почувствах се длъжен по някакъв начин на хората, така, както съм и в реалния си живот.

– Оставал си верен на принципите, които следваш и в живота, така ли?

– Да, бях такъв, какъвто съм си и отвън, но това, до голяма степен ми изигра лоша шега за играта. Иначе е качество, да. Ето още един пример – за Маги, която никога не съм подвеждал или лъгал. Тя ми каза, че знае, че не харесвам Зоран и искам да го изгоня, но тя самата е в добри отношения с него и няма да гласува против. И така стигнахме до извода, че няма как да се разберем. Тоест – не съм я излъгал нито в един момент.

– С какви нагласи си към Зоран, за когото беше споделил след участието си, че никой никога не те е ругал толкова, колкото го е направил той, а също и че си се чувствал като негова мишена?

– В момента, в който Зоран се настрой против мен, му казах, че просто му нямам доверие, което между другото датира още от кастинга за предаването. Още тогава той беше казал на Денис, че съм опасен, тъй като съм го бил проучвал кой е. Показа само колко е мнителен всъщност като човек. А така изглежда и на камера, леко тарикат.

Много обича да се прави на жертва, а никога не е бил такава. На няколко съвета исках да го изгоним и Йоана и Борислава се примолиха да не го правим, след като той се направи на жертва пред тях преди това.

„Нека да бъде Маги, тя ни заплашва, страх ни е за живота ни, затова стоим на плажа…“, това ми казаха. И да, Маги има моменти, в които наистина побеснява, псува, вика, просто е по-първична, но не е лош човек. И в този момент аз наистина съжалих Йоана и Борислава, а то през цялото време е било стратегия от тяхна страна. Всички те са гледали много сезони преди своето участие на „Сървайвър“ и в тези моменти това си пролича.

– Искаш да кажеш, че ти си бил без конкретна стратегия през цялото време?

– Да, не съм имал никакви стратегии. Аз съм човек, който си пада повече по физическите изпитания, а не по разни интриги и удари под кръста. Може би не съм бил достатъчно интересен за пред камера, освен това и много се притеснявам, което със сигурност е проличало.

– А в какви отношения сте с Мила, защото отстрани картинката изглеждаше много любовна? Мила дори се разплака, когато ти излезе от шоуто…

– Това още не съм успял да го видя дори. С Мила бяхме близки приятели вътре, подкрепяхме се. Уважавах я като борбен играч. В момента, в който се формира второто племе, всички искаха да я махаме. А на мен ми бяха симпатични и Денис, и Мила, които в предишното племе са имали някакви неразбирателства.

Исках по някакъв начин да направя мост между двамата, какъвто се получи, между другото, до някаква степен.

Между мен и Мила не е имало нищо повече, нищо по-лично. Били сме в малко по-близка дистанция на моменти, което е изкарано като едва ли не любовна история. Няма нищо такова. Още повече намеците на Ивайло, че сме правили, едва ли не, секс. А секс в „Сървайвър“ е нещо невъзможно, дори да си го помисли човек! Когато си в подобен режим, в който не ти е нито спокойно, нито комфортно, организма ти е стресиран, това е последното, за което мислиш.

С Мила бяхме съмишленици, нищо повече, с разговорите, които водехме, по-лесно минаваше времето. Да те мори жегата по цял ден, да няма какво да правиш и в същото време да гледаш кои с кого как си заговорничи, наистина много тежи на психиката.

– Кое беше първото, което направи, когато се върна в България? И какво ти казаха близките ти хора?

– Бях си отделил около 3 седмици отпуска, което прекарах с тях. Беше много хубаво, говорихме си много, а и аз имах нужда да се върна към нормалния си начин на живот.

– Ти работиш като лекар. Интересно ми е как избра точно тази професия и с какви амбиции си оттук нататък?

– И двамата ми родители са лекари. Даже мога да кажа, че съм трето поколение лекар, защото баба ми е била очен лекар. В интерес на истината, те не искаха да следвам медицина, а ако все пак реша, да е нещо от типа на дентална медицина, за да е по-леко, не толкова стресово. Аз самият обаче, държах да е хуманна медицина. Ориентирах се по-специално към пластична хирургия, а историята на този избор дори е малко нелепа.

Преди кандидатстудентските изпити попаднах на един пластичен хирург – д-р Стоянов, който ми направи голямо впечатление не само с работата, но и с харизматичното си поведение като човек. Изцяло ме вдъхнови, без да го познавам. И сега ходя няколко дни в седмицата, след нощно дежурство, например, при него, за да помагам, доброволно. Иначе работя в една клиника по естетична и клинична медицина, отделно специализирам в „Пирогов“, в клиниката по изгаряния и пластична хирургия.

– Как се справяш чисто психически с гледката на хора, на които помагаш? Предполагам, че не ти е лесно…

– По-скоро се старая да го приемам отвъд емоциите, чисто като работа. В обратния случай повече тежи, отколкото помага. Нужно е да помагаш на хората, без да допускаш да ти влияят отделни фактори, които могат и да те разконцентрират.

– А за личен живот остава ли ти време?

– Ежедневието ми е доста натоварено. Между 12 и 15 часа продължава за мен работния ден. От време на време спортувам, ходя на фитнес. Важното е човек да е целеустремен и да следва посоката на желанията си, другото се нагажда, по един или друг начин.

Интервю на Анелия ПОПОВА