Клубът Билдерберг е създаден през 1954 г. и получава името си от холандския хотел, където се провежда първата среща. Основателите са влиятелният британски политик Денис Хийли, Джоузеф Ретингер, Дейвид Рокфелер и холандският принц Бернхард, пише Труд бг
Официалната причина за създаването на групата Билдерберг е нуждата от подобряване на взаимното разбирателство между Западна Европа и Северна Америка чрез срещи на най-влиятелните личности в неформална обстановка или да се установи демокрация в целия свят. Конференциите се финансират от бюджета на приятелски корпорации като Nokia и Fiat.
Клубът включва много от най-влиятелните хора в света, като Хенри Кисинджър и Пол Улфовиц, фамилиите Рокфелер, Форд и Аниели и не малко политици. Маргарет Тачър, Бил Клинтън и Тони Блеър присъстват на групови срещи, преди да оглавят своите правителства.
Съвпадение? Може би. Част от хората на ключови позиции в администрацията на Барак Обама също членуват във влиятелния клуб.
По-тъмна цел
Дейвид Рокфелер бе един от членовете на Клуба Билдерберг.
Членовете на клуба Билдерберг обичат да мислят, че това е организация от просветени умове, насочени към идеалите на либералната демокрация и организирането на по-добър ред в нашия свят.
Дейвид Рокфелер на среща на групата през 1991 г. говори недвусмислено за това:
„Ние сме благодарни на Washington Post, New York Times, списание Time и други видни издания, чиито лидери са присъствали на нашите срещи в продължение на почти 40 години и благодарим за тяхната дискретност.
Не бихме могли да разработим нашия план за световния ред, ако през всичките тези години прожекторите бяха насочени към нас.
Но в наше време светът е по-усъвършенстван и готов да пристъпи към световно правителство.
Наднационалният суверенитет на интелектуалния елит и световните банкери несъмнено е за предпочитане пред националното самоопределение, практикувано през миналите векове.“
Но какъв е този прословут план за световен ред?
Много критици предполагат, че групата има по-тъмни цели.
Може би това е двигателят на процеса на глобализация. Може би тази организация иска да формира нов свят, в който всички купуват едни и същи стоки, гледат едни и същи филми и тв програми и вярват на изявленията на едни и същи политици.
Може би критиците са прави и целите на групата са много по-зловещи? Например създаването на световна неонацистка държава? (На срещите се обсъждат ефективни начини за контрол на раждаемостта и намаляване на населението с 80%).
Важните теми
Конкретните, изпълнени действия на тази организация включват формирането на условията на Римския договор, който формира основата на Европейската общност и еврозоната.
През май 1999 г. сръбските информационни агенции съобщават, че войната в Косово е планирана като „балкански Виетнам“ на среща на групата Билдерберг през 1996 г. в Шотландия.
Маргарет Тачър и Хелмут Кол, Валери Жискар д’Естен, Хенри Кисинджър, Дейвид Рокфелер и барон Ротшилд – искат сърбите да бъдат съдени за военни престъпления в Хагския трибунал.
Твърди се също, че на срещите на групата за първи път е чута информация за предстоящата война в Ирак.
През 1998 г. на редовна среща на членовете на клуба е обсъден план за споразумение, според който Русия се разделя на няколко зони на контрол:
центърът и Сибир да преминат към САЩ и Англия, югът и Поволжието към Турция, Далечният изток към Япония и северозападът към Германия.
През юни 2006 г. на среща на клуба в Канада, акцентът е върху енергийните въпроси, отново политиката на Русия и ситуацията в Близкия изток.
Тероризмът, принудителното заселване на бели страни от други раси, обединението на Канада, Съединените щати и Мексико в една държава и необходимостта от нахлуване в Иран също са обсъдени.
Решено е да се „замрази“ вече разработената супер ефективна кола с разход на бензин от 1 галон на 200 мили. А по предложение на Хенри Кисинджър цената на петрола се повишава до 105 долара за барел.
През 2007 г. в Истанбул се провежда конференцията Билдерберг, на която са обсъдени проблеми с глобалните климатични промени, геополитиката в Близкия изток, ролята на Турция в Европейския съюз, реформите на Световната банка и иранския ядрен проблем.
Но една от най-важните теми е разработването на обща стратегия и политика на Запада по отношение на: Русия, чиято позиция по енергийните въпроси предизвика крайно недоволство сред представителите на групата.
Глобална чипизация
През 2008 г. основната точка от дневния ред е, седнете!
Клубът Билдерберг повдигна въпроса за широкомащабно имплантиране на подкожни микрочипове на американците под претекст за борба с тероризма и необходимостта да се предостави на лекарите достъп до информация за състоянието на пациентите при спешни случаи и при хора с трансплантации.
Глобалната „чипизация“ на обществото е доста красноречиво посочена в документа на Европейския съюз, приет още през март 2005 г.
„Чрез различни електронни устройства, вградени в човешкото тяло, подкожни чипове и смарт тагове, човешките личности трябва да могат да приемат и предават сигнали, които позволяват движението, навиците и контактите да бъдат наблюдавани и оценени.
Това променя концепцията за човешкото достойнство.“
Новите биочипове, освен медицински и идентификационни функции, могат да изпълняват и други – като промяна на поведението на имплантирани хора и контролиране на техните емоции.
Например, чрез увеличаване на производството на адреналин, биочиповете да помогнат на войниците да постигнат състояние на пълно безстрашие, превръщайки ги буквално в биороботи.