Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
То не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.
До приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. се прилагат размерите определени в Закона за държавното обществено осигуряване за 2022 г.
Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица за 2023 г се запазват и са съответно 18,00 лв. и 85,71 лв.
Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася. Това означава, че при наличие на 21 работни дни в месеца на получаване на обезщетението, лицето ще получи обезщетение за 21 дни.
С други думи – ако човек взима минималното обезщетение, то на месец ще получава близо 400 лева. А ако човек взима максималното – сметката ще достигне до 1880 лева.
Според данни НОИ 3377 души са взимали на месец максималното обезщетение през 2022 г., а 18 700 са взимали минималното обезщетение.
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж.
Срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:
до 3 години осигурителен стаж – 4 месеца
от 3 години и 1 ден до 7 години осигурителен стаж – 6 месеца
от 7 години и 1 ден до 11 години осигурителен стаж – 8 месеца
от 11 години и 1 ден до 15 години осигурителен стаж – 10 месеца
над 15 години осигурителен стаж – 12 месеца
За да получите обезщетения за безработица, трябва да:
– бъдете регистриран като безработен/а в Агенция по заетостта;
– не сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в България, или пенсия за старост в друга държава;
– не сте заети в дейност, която е предмет на задължително осигуряване.