Уникална реликва в продължение на десетилетия пазят монахините от Килифаревския манастир край Велико Търново. Тя е свързана с посещението на Тодор Живков в Божията обител през 70-те години на миналия век.

Тато идва тук с Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров по повод обявяването на Килифарево за град. Датата е 9 юни 1973 г.

Малко след като слиза от правителствената лимузина, Тато изведнъж заявява, че иска да посети манастира. Местните комунистически величия са в шок. Те веднага се свързват с манастира и нареждат там за минути да бъде извършено всичко необходимо, за да бъде посрещнат Вожда както се полага, уточнява „Телеграф“.

По това време игуменка на манастира е разтропаната майка Юстина, която веднага „загрява“, че може да се възползва от посещението на Тато, за да измоли така необходимите средства за дострояване на едното крило на Божията обител.

Почести

Тодор Живков е посрещнат в Килифаревския манастир с истински царски салтанати, като днешна холивудска звезда на церемонията за раздаването на оскарите. Пред портата е опънат червен килим, в края на който е строено цялото монашеско сестринство во главе с майка Юстина.

Оградата на манастира и поляните около него са застлани с шарени черги. След като въвежда Първия в манастира, майка Юстина го кани да опита от най-хубавото манастирско вино.

Както е по протокол, преди Живков да отпие от чашата с кехлибарена течност, един от служителите на УБО посегнал към нея да я опита. Живков обаче махнал с ръка да не се намесва, взел чашата и отпил от нея с видима наслада. А след това повторил и потретил.

Договорки

По време на посещението на високия държавен глава игуменката вероятно е успяла да намери сгодно време и място и да го помоли да й помогне за дострояването на манастирския комплекс. Манастирското вино очевидно доста ще е помогнало, тъй като скоро след това исканите от монахинята държавни средства били отпуснати.

Видимо доволен от топлото посрещане, Живков поканил игуменката да присъства на следващия ден на тържеството по повод обявяването на Килифарево за град. Когато монахинята отишла на градския площад, служителите от ДС се опитали да я спрат, но тя им заявила, че има лична покана от Живков и веднага била пусната през кордона от милиционери.

Тодор Живков очевидно е бил доста запленен от красотата на Килифаревския манастир и от природата, тъй като след това още няколко пъти идвал тук. Покойната вече Юстина приживе споделила, че при едно от посещенията комунистът атеист Живков поискал да бъде оставен сам в църквата.

Когато игуменката случайно влязла вътре, тя го заварила да се моли, коленичил пред олтара.

Събрала смелост, монахинята го попитала вярва ли в Бог и защо се моли, след като е комунист, на което Живков съвсем сериозно и кратко отговорил: „Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни“.

Историята с първото посещение на Тодор Живков в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като Тато и свитата му си тръгнали, монахинята наредила на сестрите да не мият чашата, от която Първия пил вино. С капки от недоизпитото вино чашата била поставена в специален шкаф като скъпа музейна реликва и се е пазела дълги години.

В Килифаревския манастир учил Патриарх Евтимий

Килифаревският манастир е един от най-старите във Великотърновска епархия. Основан е през 1348 г. по заръка на цар Иван Александър от Теодосий Търновски, който става негов пръв игумен. В обителта са пребивавали и са се обучавали българският патриарх Евтимий и московският митрополит Киприан.

След падането на Търновград под османска власт манастирът е разрушен. Около средата на 15 век отново е възстановен. През 1596 г. в него се укриват оцелелите въстаници от Второто търновско въстание, заради което е опожарен от турците.

През 1718 г. манастирът е възстановен за втори път. В края на 18 век част от него за трети път е разрушена, този път от кърджалиите и отново е построена. От 1950 г. манастирът е превърнат в девически.

В Дъскот пазят брачното свидетелство на Живков и Малеева

Оригиналното брачно свидетелство на Тодор Живков и съпругата му Мара Малеева се пази в павликенското село Дъскот. В това село бъдещият държавен глава и жена му живеят в периода 1938-1939 г. Малеева работи като участъков лекар, а съпругът й участва в самодейния състав на селското читалище. Според спомените на неговите съвременници обаче бай Тошо прекарвал по цял ден в селското кафене в игра на табла.

Тъй като Тодор Живков и Мара Малеева живели без брак, това взривило патриархалните селски нрави в Дъскот и местните започнали да одумват и да ги натискат да се оженят. И те приемат.

Венчават се на 2 февруари 1939 г. в църквата „Рождество Богородично“ в Павликени. Кум им бил лекарят Ангел Симеонов, а кума 14-годишната Бонка, тъй като по това време съпругата на доктора била в напреднала бременност и не могла да изпълни задълженията си като кума. След венчавката четиримата се почерпили в ресторанта, а късно вечерта Тошо и Мара се прибрали обратно в Дъскот с конска каруца.

Брачното свидетелство на двамата се пази в църквата. Освен него в Дъскот се пазят и други снимки от пребиваването на Живков и съпругата му в Дъскот, както показалката, която младият Живков използвал, докато бил ръководител на селския самодеен състав.

Съхранени са още и снимки от посещения на бай Тошо в селото и региона, но вече като държавен глава. Сред тях са снимките от откриването на радиозавода в селото. Запазен е и Указът на Държавния съвет на НРБ от 15 май 1979 г., с който селското училище в Дъскот е наградено с орден „Червено знаме на труда“.

На училищното тържество идва самият Живков, който споделя пред присъстващите, че едни от най-хубавите му спомени са свързани със село Дъскот.