Трябват пари за ново жилище, предстои и сватба – поне 300 гости. „Не ми трябва „ортак“ и сам мога, няма да деля на две, най-лесно е на едно“.

Явно това е мотивацията на нароилите се десетки млади шофьори на бусове в Кърджалийско, които извършват всяка седмица курсове до Западна Европа, превозващи родни гурбетчии и багажи.

Липсва им достатъчно опит, карат без почивка, а пътниците се молят през цялото време да не стане белята.

„Всеки ден по няколко микробуса тръгват от Кърджали за Западна Европа-возят хора или багаж през Германия, Белгия, Нидерландия – до крайната точка. Аз живея в кърджалийско село и работя в Хага, Нидерландия.

Винаги, когато имам отпуск, пътувам за родния край. Досега използвах самолети или автобуси, но този път реших да пътувам с един от тези микробуси, понеже ми се стори, че са много практични: закарват те от адрес на адрес. Няма чакане и мъкнене на багаж по автогарите.

Но се оказа, че пътуването по този начин е буквално жертване на живота, което граничи със самоубийство. Шофьорът в тези микробуси е само един и той трябва да издържи цялото пътуване без да спи и без да се умори, а това са 36 часа.

Знам за много случаи, когато шофьори заспиват на волана и стават катастрофи. Мои приятели си отидоха по този начин“, разказва за 24rodopi.com претръпнал нашенец, който само преди дни е пътувал.

Зад волана е бил 20-годишен младеж. Предстояла му сватба и… от Кърджали до Тимишоара разговарял по телефона с годеницата си и с приятели. Обсъждали се нови пердета, обзавеждане, врати, гости, покани докато водачът шофира с над 100 километра в час и изпреварва колони автомобили и тирове.

„Беше някакъв кошмар, всички се молихме да не катастрофираме. Накрая не издържах и му направих забележка в Тимишоара. Казах му дори, че ще подам сигнал до полицията, ако не спре с това безумие и не пусне от ръката си смартфона. Тогава се уплаши, хвърли телефона и до Виена не каза гък.

В австрийската столица спря на бензиностанция и каза, че ще си почине. Заспа за 40 минути. Това време беше най-хубавото време в цялото пътуване, защото бе започнал да криволичи по пътя от умора. Всички си отдъхнахме, спокойни, сигурни. Бяхме в безопасност.

След 40 минути се разбуди и пак тръгнахме. Правете си сметка колко е починал“, разказва нашенец.

По думите му, това не се случва за първи път.

„Масова практика е. Млади водачи, сами, карат безумно, без почивка. Това е най-безотговорният бизнес. Поверяваш живота и здравето си в ръцете на безумни млади шофьори“, коментира друг жител на региона, изтръпвал по същия начин при пътуване към Западна Европа.

Апелът е: органите да вземат мерки, контролът да е завишен, а пътуващите-замислете се по какъв начин да стигнете до работните си места зад граница. Животът е по-ценен от спестените пари за транспорт.

„Подобни екземпляри има само в Кърджалийско. Бързите пари ги правят толкова смели и безотговорни. Пътувал съм десетки пъти с бусове, но с водачи от Пловдивско, Враца дори. Винаги са по двама и се сменят. Докато единият кара, другият спи. Човек се чувства далеч по-сигурно.

Ако маршрутът им е през Гърция заради ферибот до Италия, и двамата шофьори наемат каюти, за да спят като бели хора в легла.

Всички останали са натъркаляни по земята в ресторанта на кораба. На сутринта водачите са свежи и готови. Така се прави“, пък коментира друг гурбетчия, който от години пътува до Апенините именно с подобен транспорт.

Но и той е убеден-най-добре е със самолет. Евтин билет, бързо пристигане, само багажът пращаш по бусовете.