Агенция „Медиана“ публикува резултатите от най-новото си проучване, изследващо политическите нагласи в България. 

Изследването е проведено в периода – 18 – 24 юли 2023 г.   г. с 976 човека (18 години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

Ето какви са предизборните нагласи на българите: на първо място е партия ГЕРБ с 23,3%, на второ – ПП-ДБ с 18%, на трето – „Възраждане“ с 15,4%, на четвърто – ДПС с 12,9%, на пето – БСП с 9%.

Оценено е и доверието към политиците: 

Става ясно, че близо половината българи са разочаровани от правителството на акад. Николай Денков.

В проучването са изследвани и нагласите на българите към войната: 

По отношение на еврото, над половината от запитаните смятат, че не бива да се въвежда в близките години: 

Основни изводи – Сянката на войната

– Основната промяна в обществените нагласи е повишената тревожност по отношение на опасността от глобална, световна война. Само за три месеца хората, които смятат, че има сериозна опасност от световна война (в която и България ще бъде засмукана) се е увеличил с 16 % и вече това са близо половината от пълнолетното население (47%). 

– Това неизменно поставя въпросите „Накъде върви Европа и света?“ и „Какво може и трябва да прави България в тази Европа, и в този свят?“. Естествено тези въпроси (и отговорите, които обществото си дава) оказват пряко отражение на оценката на партиите, правителството, отношението към войната в Украйна, оръжейните доставки, влизането в еврозоната.

– Реакцията на българското общество по отношение на тази засилваща се тревожност и опасения можем до обобщим като подчертан стремеж за изолационизъм – дистанциране на България от конфликта в Украйна, дистанциране от еднопластовата оценка „добри-лоши“ (и в този смисъл дистанциране от основния наратив на ЕС и НАТО), дистанциране от еврозоната. Грубо казано, общественото мнение се консолидира около разбирането „Светът се тресе, отива на лошо – сега не е времето да се долепваме плътно до когото и да било!“

– Така, само 26 % от пълнолетните оценяват агресията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36 % смятат, че Русия е била предизвикана да нападне);  65 % смятат, че България не трябва да дава оръжие за Украйна (17 % са „за“); 60% считат, че в този конфликт България не трябва да подкрепя нито Русия нито Украйна и трябва да бъде максимално неутрална (19 % са за подкрепа на Украйна; 9 % смятат, че трябва да подкрепяме Русия). 

– По отношение на еврото (еврозоната) общественото мнение също е в остър дисонанс със заявените намерения на управляващите. Само 21% смятат, че е добре да заменим лева с евро в близките 2-3 години срещу 59%, които казват: „Не му е сега времето“! Половината от пълнолетните смятат, че е задължително да се проведе референдум за еврото и само 11% смятат, че не трябва да се провежда референдум (каквото решение прие управляващото мнозинство в парламента). Като причината за отхвърлянето на референдума е лесно обяснима за обществото – искат да ни заведат там където не искаме, без да се съобразяват с нас (60% от потенциалните участници в референдум биха гласували „против“, срещу 23% „За“)  

– Получава се остър дисонанс между вижданията на мнозинството от обществото и ежедневно прокламираните цели на мнозинството в парламента.  Заедно с изтеклите записи за възможно участие на външни сили във формирането на „сглобката“, това поставя въпроса за демократичната основа на властта, както и на въпроса за суверенитета на страната. Така, мнозинството (56%) от избирателите са убедени, че кой и как управлява страната не зависи (или почти не зависи) от избора на хората, а 45% смятат, че България не е суверенна държава, която сама определя външната и вътрешната си политика (срещу 13%, които смятат, че тя е напълно суверенна държава).

– Логично, оценките за правителството са необичайно ниски за едно ново правителство – 47% считат, че то разочарова (20% че вдъхва надежда); 40% считат, че то е вредно и трябва да си ходи час по-скоро (срещу 24%, които го смятат за полезно и разчитат то да управлява по-дълго).

– Усещането, че демокрацията е заменена от игра на демокрация (силно деформирана „представителна демокрация“) дава отражение и на изборните нагласи. Продължава нарастването на партията „Не подкрепям никого!“, която вече е пета „политическа сила“ с ясна тенденция скоро да се бори за влизане в тройката. Най-тежък е ударът върху номинално управляващата коалиция ПП-ДБ, която е вече на 5,3% след некоалиционния се „младши“ партньор – ГЕРБ. Острата опозиционност на „Възраждане“ и ИТН  продължава да им носи политически дивиденти, като „Възраждане“ е вече само на 2.6% след управляващата ПП-ДБ.  Сред партиите под 4%-ната бариера са забележими  „Български възход“ (2.5 %), „Левицата“ (2.1%) и новата формация (политическа заявка) на Иван Гешев „Справедливост за България“(1 %).

– Като цяло изследването очертава навлизането на страната в нов тип политическа криза. Предишната криза беше продукт на конфронтацията между партиите и невъзможността им да постигнат минимален консенсус и да съставят правителство. В крайна сметка партиите постигнаха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро противоречие с волята и очакванията на мнозинството от избирателите, които заявяват – „Това не е наше правителство!“