На 20 януари през 1906 г. в Смирна (днешен Измир) е роден гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, който успява да създаде флот от супертанкери и товарни кораби, по-голям от флотовете на много държави, съобщава Britannica.com.
Семейството на Онасис е заможно и търгува с тютюн, но губи почти всичко, когато Смирна, който за кратко става гръцки град след Първата световна война, е завзет отново от турците през 1922 г.
Семейството на Онасис бяга в Гърция, а него изпраща в „Южна Америка в търсене на по-добър живот“.
Когато Аристотел Онасис завършва местното Евангелистко гръцко училище на 16-годишна възраст, той говори четири езика – гръцки, турски, испански и английски.
В Буенос Айрес Онасис работи през нощта, а през деня стартира бизнес с внос на тютюн. Той печели от нарастващата популярност на вносния турски тютюн в Аржентина и в рамките на две години успява да заработи 100 000 долара от комисиони.
Гръцкото правителство се обръща към Онасис, за да договори търговско споразумение с Аржентина през 1928 г., а след това го прави генерален консул. Неговата бизнес дейност се разраства и вече включва производство на цигари и търговия с най-различни стоки.
До 25-ата си годишна Аристотел Онасис вече е спечелил първия си милион в долари.
През 1932 г. – в разгара на Голямата депресия, Онасис купува първите си шест товарни кораба срещу малка част от реалната им стойност.
Построява първия си петролен танкер през 1938 г. и придобива още два до Втората световна война. По време на войната той отдава под наем танкерите си и други плавателни съдове на Съюзниците.
След войната Онасис купува 23 излишни кораба тип Liberty от САЩ и се захваща да строи все по-големи танкери, за да транспортира икономично глобалното предлагане на петрол. Той слага началото на строителството на супертанкери, като само през 1954 г. поръчва 17 такива плавателни съда.
По време на Арабско-Израелските войни през 1956 и 1967 г. неговите танкери носят огромни печалби от превоза на петрол от Близкия изток покрай африканския нос Добра Надежда, след като Суецкият канал е затворен.
По това време Онасис е в ожесточена конкуренция с други гръцки корабен магнат – Ставрос Ниаркос.
Онасис пристига в княжество Монако през 1953 г. и започва да изкупува акциите на Société des bains de mer de Monaco (SBM) посредством компании, регистрирани в Панама, като в крайна сметка придобива контролен пакет през лятото на същата година.
Той мести централата си в Стария спортен клуб в княжеството малко след като поема контрол над компанията. SBM е значителен собственик на имоти в Монако, като сред тях са Monte Carlo Casino, Яхтения клуб на Монако, Hôtel de Paris и около една трета от земята на княжеството.
Придобиването на SBM първоначално е приветствано от владетеля на Монако принц Рение III, тъй като княжеството има нужда от инвестиции. Отношенията между Онасис и Рение обаче се влошават до 1962 г., след бойкота на Монако от страна на френския президент Шарл Дьо Гол.
Визията на Онасис и Рение за Монако се различават. Корабният магнат иска княжеството да остане курорт за ексклузивна клиентела, докато Рение иска да строи хотели и да привлича повече туристи.
През 1966 г. Рение одобрява план за емитирането на 600 000 нови акции на SBM, които да бъдат постоянна собственост на държавата, което намалява дела на Онасис от 52% до под една трета.
Той завежда дело във Върховния съд на Монако, но го губи през март 1967 г. След това Онасис продава дела си в SBM на Монако и напуска страната.
По време на петролния бум през 50-те години на миналия век Онасис е на финалната права на преговорите с краля на Саудитска Арабия за сключването на сделка за транспортиране на петрола на страната с неговите танкери.
Тъй като Arabian-American Oil Co. (понастоящем Aramco) има монопол над саудитския петрол, благодарение на концесионен договор, правителството на САЩ е притеснено от сключването на подобна сделка и в крайна сметка я осуетява.
Онасис се превръща в мишена на САЩ и през 1954 г. ФБР го разследва за измама срещу правителството. Той се признава за виновен и плаща 7 млн. долара.
През 1956 г. Онасис сключва концесионен договор с гръцкото правителство и управлява националния превозвач на страната Olympic Airways от 1957 до 1974 г. По това време само още един човек в света, освен Онасис, притежава авиокомпания – Хауърд Хюз, собственик на TWA.
Онасис сключва първия си брак през 1946 г. с Атина Ливанос – дъщеря на корабния магнат Ставрос Ливанос. Той приключва с развод през 1960 г. За Онасис се знае, че дълги години има любовна афера с гръцката оперна легенда Мария Калас, макара че и двамата са в брак по това време.
През 1968 г. милиардерът се жени на частния си остров Скорпиос за Жаклин Бувие Кенеди – вдовицата на убития американски президент Джон Ф. Кенеди.
В продължение на много години Онасис използва за постоянно свое жилище яхтата си Христина О., която носи името на неговата дъщеря. Освен дъщеря, Онасис има и син от първия си брак – Александрос. Той загива в самолетна катастрофа на 24 години през 1973 г., а дъщеря му умира през 1988 г., на 37 години, в Буенос Айрес.
Атина Онасис е внучка и единствена наследница на Аристотел Онасис. Самият Онасис умира в болница в Париж на 69-годишна възраст през 1975 г. от дихателна недостатъчност. Погребан е на неговия остров Скорпиос, редом до сина си Александър и сестра си Артемида.
