ГАЗ „Чайка“ може и да е обявен за „най-красивия съветски автомобил на XX век“, но въпреки това в края на 50-те висшата партийна номенклатура на СССР си мечтае за пълноразмерна лимузина.
Високопоставените партийни членове гледат към САЩ и виждат образци като Packard Patrician и Cadillac Series 62. А на мечтите им решава да отговори ЗИЛ – машиностроителният завод в Москва, кръстен на Лихачов.
От завода се стараят истински да сътворят елитна лимузина и резултатът е ЗИЛ-111.
Автомобилът много бързо се сдобива с прозвището „Членовоз“ – намек, че ще превозва партийните членове, пише „Уебкафе“.
ЗИЛ-111 е факт през 1958 г. и се изработва изцяло на ръка въпреки колосалните му размери – дължина от над шест метра и тегло от 3130 килограма. Лимузината е седемместна и се брои в Рекордите на Гинес за най-голяма изцяло любителска кола на света.
Дизайнът е директно изкопиран от американските конкуренти.
В него има по нещо от Pontiac, Lincoln и Chrysler, но най-вече от споменатия Packard Patrician. Скиците на ЗИЛ-111 са дело на Лев Ермеев – художникът, който рисува и първите скици на ГАЗ „Чайка“.
Ермеев се вдъхновява и за двете коли от едно изложение, организирано в Москва през 1956 г., където попадат и няколко американски образеца.
Това е първият съветски автомобил с осемцилиндров двигател, а на част от произведените бройки е сложен и климатик. ЗИЛ успява да произведе и 12 кабриолета от същата серия, но кабриото не е било на особена почит сред съветския елит.
ЗИЛ-111 разполага с 200 конски сили и автоматична скоростна кутия, която се контролира с копчета.
Сред екстрите попадат и електрически прозорци, подгряване на предното и задното стъкло, парно и радио, които могат да бъдат контролирани и от пасажерите на задните седалки. Воланът е снабден със серво и хидравлични спирачки.
Седалките са тапицирани с естествена кожа, а подът е застлан с дебел влакнест килим. Детайлите са от дърво и хром.
„Членовоз“ печели отличие на автомобилното изложение в Брюксел през 1958 г., както отбелязва историкът Анди Томпсън, автор на книгата „Колите на Съветския съюз“. ЗИЛ-111 получава и похвалите на Хрушчов и членовете на политбюро, които го намират за по-луксозен от „Чайка“.
Моделът си остава изцяло привилегия за политическия елит на СССР и то само за най-висшия му клир. Причината е, че „Членовоз“ е трудоемък и бавен за производство и от него са направени едва 112 бройки. Именно по тази причина през 1967 г. производството е окончателно прекратено.
