Никой не може да избяга от съдбата си. А понякога тя си прави странни шеги. Това доказва история от живота на съавтора на книгите „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“ Евгений Петров, пише Телеграф.

Биографията на този талантлив човек, чието истинско име всъщност е Евгений Петрович Катаев, е пълна с мистични несъответствия.

Да започнем с това, че той има две рождени дати, като разликата не е в дни, а в години.

Някои онлайн ресурси сочат, че писателят е роден на 30 ноември 1903 г., но това няма как да е станало. Факт е, че майка му почива на 28 март 1903 г., т.е. няколко месеца преди официалното му раждане. Разбира се, мистиката тук почти не присъства.

Най-вероятно това е тривиална грешка при съставянето на биография, макар и непростима. Но има една популярна случка от живота му, свързана с мистериозни писма.

Хоби

Петров имал доста странно хоби – пишел писма до несъществуващи хора, като си измислял адреси за доставка наум. Пратката дълго търсела адресата, а като не го намерела, в крайна сметка се връщала обратно при него. Идеята била, че по този начин писателят се сдобивал с пликове с печати, които колекционирал. До деня, в който взел, че получил отговор и това го смразило.

В края на 1939 г. Евгений Петров подписва поредния си плик до несъществуващо лице. Текстът гласи: „Скъпи Мерил! Приеми искрените ми съболезнования за смъртта на чичо ти Пит. Дръж се, старче! Прости ми, че дълго не ти писах. Надявам се, че всичко с Ингрид е наред. Целуни дъщеря си от мен. Тя сигурно е много пораснала. Твой Евгений“.

Този път писмото трябваше да пристигне до адресата Merrill Ogin Waizley в Нова Зеландия на адрес Hydebirdville, Wrightbeach Street, house 7. И градът Хайдбердвил и улицата „Райтбич” били негова измислица.

Но той се втрещил, когато получил отговор от Мерил Оджин Уейзли, който също не съществувал. В него призрачният човечец благодарял на писателя за съболезнованията по повод кончината на чичо му, извинявал се за обстоятелствения отговор и питал Петров кога ще му дойде на гости… отново.

Развинтена фантазия, ще кажете. Е да, ама не. В писмото имало снимка на Евгений и на мистериозния му новозеландски познат. Двамата били един до друг, а в долния ъгъл на снимката имало дата – 09.10.1938 г. Точно по това време писателят се намирал в болница с тежка пневмония и животът му висял на косъм.

След това изпълнение писателят преустановил изпращането на писмата. Но някои от предишните продължавали да се връщат при него. А последното от тях било още по-смразяващо – в него имало точно описание на начина, по който ще загине – в самолетна катастрофа.

Кончина

Точно това се случило с Евгений Петров на 2 юли 1942 г. Той умира, връщайки се със самолет от Севастопол в Москва.

Ето какво пишело в писмото, което се върнало при подателя след неговата смърт: „Скъпи приятелю, тревожа се, все още не мога да избия от главата си нашия разговор, когато каза, че ти е писано да катастрофираш със самолет. Може би ще спреш да летиш”.

Разбира се, като при всяка подобна история, има и скептици, които смятат, че това са измислици. Още повече че цялата колекция от пликове, която би трябвало да притежава писателят, не била намерена след смъртта му. Но има и вероятност той да ги е унищожил, ако е получил писмо от въображаем човек, с когото е сниман, докато се бори със смъртта. Във всеки случай писателят отнася тайните си в гроба.