Според медия в Германия шансовете България скоро да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута не са големи.
Дали догодина България ще стане 21-ия член на еврозоната? Страната е добре подготвена икономически, но не и политически и институционално, пише журналистката Зилке Ветах в статия за германското икономическо издание „Виртшафтсвохе“, цитирано от „Дойче веле“.
В статията се посочва, че България иска да влезе в еврозоната в началото на 2025 година или най-късно през лятото, както и че страната е избрала за монетата от 1 евро образа на Свети Иван Рилски.
Известно е, че религиозните символи предизвикват спорове, пише Зилке Ветах и припомня случая със Словакия, която бе принудена да се откаже от подобен дизайн по настояване на други държави членки.
Външният вид на монетите обаче не е основният проблем, свързан с бъдещето членство на България в еврозоната.
„Впечатляващо представяне“, но и един проблем
Решаващият въпрос е доколко страната е подготвена, подчертава „Виртшафтсвохе“. На хартия показателите ѝ са впечатляващи – очаква се БВП да нарасне с 1,9%, а догодина – с 2,5%. Това е значително повече от осреднената прогноза за еврозоната, която е за ръст от 0,8 на сто през 2024 и 1,5% през 2025.
България изпълнява критериите за стабилни публични финанси, а дългът представлява по-малко от 25% от БВП.
Разрешените от европейските институции проценти са 60. Бюджетният дефицит също е далеч по-малко от заложените в маастрихтските критерии три процента.
Икономистът Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен тръст Брьогел говори за „впечатляващо представяне“. От макроикономическа гледна точка „България е готова за присъединяване“.
Като единствен пропуск се очертава високата инфлация от 3,5 процента. Но тук България може да използва един трик, който приложи и Хърватия през 2022 година – правителството там намали данък добавена стойност върху газ, ток и хранителните стоките, за да ограничи временно инфлацията. Нито Европейската централна банка (ЕЦБ), нито Европейската комисия си направиха труда да изчислят какъв ще е ефектът.
ЕЦБ все пак предупреди, че инфлацията в Хърватия може да се повиши отново в средносрочен план – което по-късно се сбъдна. През 2022 година ЕЦБ и Комисията изключиха от изчисляването на инфлацията двете държави с най-нисък темп на поскъпване – Малта и Португалия, а Хърватия влезе в еврозоната на косъм от 1 януари 2023 година, припомня германското издание.
Институционални слабости, корупция, непотизъм
Добре би било институциите на ЕС да анализират внимателно инфлацията в България, тъй като повишаването на цените се дължи на балон при недвижимите имоти, предупреждава Зилке Ветах.
В началото на годината банките са отпуснали с 22% повече кредити за недвижими имоти, отколкото през предходната година, предупреждава Кристина Цабала от мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията пред „Виртшафтсвохе“. „Имотният балон се подхранва от политиката, която е тясно свързана със строителния сектор“, казва още тя.
Този пример е показателен за най-сериозните проблеми, пред които България е изправена – „очевидните институционални слабости“, както ги определя авторката на статията. Тя посочва, че корупцията остава сериозно предизвикателство, а европейската прокуратура разследва множество случаи на потенциални злоупотреби с европейски средства.
Освен това през 2023 година САЩ санкционираха петима българи за корупцията, сред които двама бивши министри – бившия финансов министър Владислав Горанов и бившия министър на енергетиката Румен Овчаров.
Продължаващата политическа криза и тежките обвинения в корупция между бившите партньори в управлението са други проблемни сигнали, четем по-нататък статията.
Независимо дали Европейската централна банка ще вдигне пръста за България нагоре или не, примерът с нейната кандидатура за присъединяване към еврозоната разкрива слабости на присъединителния процес – защото критерии като върховенството на правото, качеството на работата на институциите и борбата срещу корупцията очевидно не играят роля.
А дълговата криза в еврозоната, която застраши цялото ѝ съществуване преди 15 години, показа, че непотизмът и клиентелизмът могат да доведат икономиките в ЕС до ръба, обобщава „Виртшафтсвохе“. В Брюксел обаче не се говори за промяна в критериите за присъединяване.