През 2016 г. в морския лед на Антарктида в морето Уедъл се образува огромна дупка, два пъти по-голяма от Уелс. На следващата година тя се завръща, но причините остават неизвестни. Сега те са обяснени като съвкупност от фактори и рядка форма на пренос на сол, пише vesti.

bg

Често се случва в рамките на морския лед да се появят открити водни площи, като това явление си има име – полиния. Въпреки това през 2016 г. полинията на Мод Райз беше най-голямата от 40 години насам. Смяташе се, че глобалното затопляне е спряло подобни събития, а може би сега ги връща?

В стремежа си да обяснят мистерията учените използват тюлени-слонове като помощници в изследванията, като прикрепят научното оборудване към главите им. Първоначалното тълкуване на тези данни накара метеоролозите да обяснят полинията с комбинация от необичайни океански условия и епична буря.

Години по-късно друг екип добавя някои нови елементи към обяснението.

Един от важните въпроси, които трябва да се обяснят, е защо такава голяма полиния е наблюдавана вече пет пъти на едно и също място – три пъти през 70-те години на миналия век преди тези две събития – но на други места не се е появявало нищо толкова голямо.

По-скорошните полинии са се появили близо до върха на ледената покривка в края на зимата или началото на пролетта, така че не става въпрос за малко по-ранно размразяване.

Част от отговора се крие в голямото кръгово течение, известно като Weddell Gyre, което е било необичайно силно в периода 2015-2018 г. То е изнесло на повърхността дълбок слой топла солена вода.

„Това издигане помага да се обясни как морският лед може да се разтопи. Но тъй като морският лед се топи, това води до освежаване на повърхностната вода, което на свой ред би трябвало да спре смесването. Така че, за да се запази полинията, трябва да се случва друг процес. Отнякъде трябва да има допълнително внасяне на сол“, казва в изявление проф. Фабиен Роке от Университета в Гьотеборг. 

Доказателствата, получени от надеждните тюлени в сътрудничество с автономни плаващи съдове, показват, че солта се е издигала в бурни вихри, докато течението е преминавало през възвишението Мод – подводния хребет, от който полинията получава името си. 

Полинията обаче не се е образувала директно над върха на възвишението, а се е съсредоточила върху северния му фланг. Роке и съавторите му обясняват това с преноса на Екман, при който водата се движи под прав ъгъл спрямо посоката на вятъра, вместо да върви пред него.

„Преносът на Екман е съществената липсваща съставка, която е била необходима за увеличаване на баланса на солта и поддържане на смесването на сол и топлина към повърхностните води“, казва съавторът професор Алберто Навейра Гарабато от Университета в Саутхемптън.

По думите му това не е нещо, което е било разглеждано в предишни опити за обяснение на образуването на полинии.

Възможно е изменението на климата да не е причината за полинията на възвишението Мод, но това не означава, че те не са свързани. Ледът е изолатор, който блокира преноса на енергия между океана и атмосферата. Липсата му увеличава този обмен, същото се отнася и за въглеродния диоксид.

Дълбоко в Антарктика през зимата има малко слънчева светлина, която откритото море може да абсорбира, но това се променя през пролетта, когато полинията може да доведе до допълнително затопляне.

По този начин полинията може да бъде микрокосмос на намаляването на южния морски лед, което започна през 2016 г. и се ускори драстично през миналата година. 

„Отпечатъкът на полиниите може да остане във водата в продължение на няколко години след образуването им. Те могат да променят начина, по който водата се движи и как теченията пренасят топлина към континента. Плътните води, които се образуват тук, могат да се разпространят в целия Световен океан“, казва още проф. Сара Гиле от Калифорнийския университет в Сан Диего.

През 2018 г. някои, но не всички условия, необходими за образуването на полинии, все още са били налице и не се е появил голям отвор.