На 30 юни 1908 г. нещо проблесна в сутрешното небе над Сибир, което разтърси земята, изравни горите и накара света да се замисли колко крехка е нашата планета.
Около 7:14 сутринта местно време е избухнал взрив над река Подкаменная Тунгуска, чиято мощност се оценява на 10-20 мегатона. Това е сила, сравнима с хиляди атомни бомби като тези хвърлени над Хирошима.
Очевидци на стотици километри усещат ударни вълни и чуват звуци, напомнящи на топовни изстрели.
Свидетели описват явлението като „второ слънце“, което внезапно се появява на небето, ослепяващо със светлината си и придружено от гръмотевици, въпреки ясното утро. Някои дори видяли странна „тръба“ в небето, оцветена в синьо.
Но най-загадъчното в това събитие е липсата на ударен кратер. Въпреки многобройните експедиции и изследвания, кратерът така и не е открит. Това породи много теории, от астероиди, пробиващи атмосферата, до хипотетични първични черни дупки, които биха могли да преминат през Земята, съобщават световните издания.
Първичните черни дупки са обекти, които според учените са могли да се образуват в първите моменти от съществуването на Вселената. Те могат да имат маса от невероятно малка до огромна, надвишаваща масата на Слънцето хиляди пъти.
НАСА обяснява, че такива черни дупки може да са се образували от плътни натрупвания на материя и все още да съществуват, преминавайки незабелязано през нашата планета.
През 1973 г. група физици предположиха, че Тунгуският инцидент може да е причинен от точно такава първична черна дупка. Те предположиха, че черна дупка с масата на голям астероид може да е навлязла в земната атмосфера и да е излязла от другата страна, без да остави след себе си видим кратер.
Тази теория предполага, че черната дупка ще премине през Земята по почти права линия, навлизайки под ъгъл от 30° спрямо хоризонта и излизайки в Северния Атлантик.
Въпреки че тази хипотеза остава непотвърдена, идеята, че първичните черни дупки могат да преминават през нашата планета безпрепятствено, ни кара да преразгледаме космоса като място, пълно с непознати чудеса и потенциални заплахи.
Повечето учени обаче са склонни към по-традиционно обяснение на Тунгуското събитие. Смята се, че астероидът с диаметър от 50 до 80 метра е избухнал на височина от 10 до 14 километра над земята, причинявайки катастрофалните последици, които са наблюдавани.
Превод и редакция
