Герасим Георгиев – Геро е от хората, за които усмивката и позитивното отношение са далеч по-важни от славата, грижата за личния рейтинг и всичко производно на тях. И ако си мислите, че това са само хубави думи, вижте разговора с актьора и тв водещ, за да разберете колко точно си тежи той на мястото.

В този разговор Геро, който е водещ на новото шоу на Нова тв „Скрита самоличност“, не пести нищо, но не защото е песимист, а защото явно се е сблъсквал твърде много с реалността.

– Геро, отново си в епицентъра на публичното внимание, а причината е „Скрита самоличност“ и всевъзможните писания не само по адрес на формата, но и за теб.

Хайде сега да развенчаем всичко!

– С удоволствие! Аз отдавна съм спрял да обръщам внимание на различните писания. Но ще ти кажа, разбира се. Ето, с теб си говорим лично по темата, както и трябва да се прави. Всичко е наред със „Скрита самоличност“. Наложи се промяна по ред причини, които нямат нищо общо с писанията за нисък рейтинг – даже напротив, предаването е с много висок рейтинг и гледаемост. Има Европейско, чийто мачове са в точно този часови диапазон и не е много удачно. Затова така решиха за първи сезон, а втори тръгва от есента.

Много се извинявам на тези, които искаха да чуят, че „Скрита самоличност“ пада или че аз не се справям добре, че за нищо не ставам, не ми се разбира. Много съжалявам, но ще се наложи да погледат още малко с мен.

– Е, как така ще „разочароваш“ недоброжелателите сега?!

– Ще ги разочаровам! (усмихва се) Съжалявам много! Знам, че много искат да победят техните болни фантазии и желания, но няма да стане.

– Мисля, че ти имаш доста сериозен тренинг в това отношение, тъй като не ти е за първи път нито воденето на формат, нито съпътстващите го слухове, нали?

– Водил съм много предавания досега, така е. И в Нова телевизия, и в bTV – 4 години, и в Канал 1 още през 90-те години, така че сега някой да ми обяснява как се води шоу, как става, как не става, малко несериозно стои. Затова има дистанционни управления – ако на някой не му харесва, просто отива на друг канал.

Но да ми дават акъл и насоки хора, които изобщо нямат бегла представа от това как се прави предаване, не е сериозно. Злобичката на българина винаги да гледа в джоба, в чинията, в двора на другия. Това просто е…

– Манталитет..!

– Точно, да! Манталитет! Както се вижда и от това, което се случва в Народното събрание тези дни, това ни държи. Това ще продължи още много дълго време. И тази държава няма да се оправи, камо ли да искаме ние от хората първо да питат, както правиш ти, пък после да пишат. Няма да стане дълго още!

И лошото е, че тези негативни качества не затихват, а се увеличават, тоест прогресивно расте в българина, което може би и ще ни ликвидира като нация. Натам отиват нещата. Трябва да издържим още няколко години и България няма да има – поради ей такива глупости.

– Доста песимистично звучи наистина, но пък допира реалността, няма как да отрека…

– Чистата реалност! Няма нужда да си слагаме розовите очила, защото няма нищо оптимистично, поне аз не виждам такова. Имам чувството, че българинът не иска да му е хубаво и приятно, иска да е кофти постоянно – някой да се мъчи и той да гледа отстрани, сеирджийки.

– Е, това е познатата ситуация с дявола и казана – че е по-важно не ти да си добре, а на другия да му е по-зле…

– Да, да, точно така, много хубаво ми четеш мислите. Ние сме една такава шепа държава, една пресечка от улицата, толкова сме големи, а виждаш с какви глупости се занимаваме, вместо да живеем по-спокойно, по-хубаво.

– Слушам те и се замислям дали би направил същото, което преди няколко години направи и Зуека – да емигрира в чужда държава, разочарован от случващото се у нас?

– Да, това беше негово решение, уважавам го. За себе си ще ти отговоря така – щом съм тук, значи не съм решил да го направя. Такъв човек съм, че реша ли да направя нещо, аз го правя. При мен заден ход няма.

– Любовта към България надделява още, така ли?

– Ами да, може би, мазохизъм ли е, какво е.. не знам. Може би ние ще сме едни от последните, които оставаме тук и ще затворим вратите на тази държава. Натам отиват нещата, нищо хубаво.

Но знаеш ли, не искам да звуча чак толкова мрачно, но тази година правя половин век и не говоря ей така, наизуст, не съм на 20 години. Все пак половин век би трябвало да съм видял някои неща и да съм наясно – затова ти казвам, че нищо добро не ни очаква.

И ще бъда най-щастливият човек, ако някой ме опровергае и не изляза прав. Веднага ще го призная. Но, познавайки държавата ни и характера на българина, това няма да стане.

– Да те опровергая засега не се наемам, но ще те върна отново към „Скрита самоличност“. Как се чувстваш в тази роля, защото тя е по-различна от това, което правиш с Рачков в „Като две капки вода“, например?

– Така е, да. В „Скрита самоличност“ може да се каже, че съм на една нога наравно с участниците, не знам кой кой е. И на мен ми е интересно да разследвам, а най-хубавото е, че моята роля е такъв тип, че не е нужно да съм доминанта. Аз и не искам. Важни са участникът и хората по кубчетата.

За мен е от значение това да създам спокойствие на участника, да се концентрира и да познае – за да спечели. По-приятно нещо от това да помагаш на хората и да ги радваш, не мисля, че има, поне за мен. Правя всичко възможно да помогна.

– Представи си сега, че някой друг, а не ти, води „Скрита самоличност“, а ти си този, когото трябва да познаят. С какво ще затрудниш този, който ще търси твоята самоличност?

– А така… (усмихва се). Сигурно има нещо, с което да затрудня, а може би и затова не съм го споделял публично, за да не се знае. Определено има неща, които хората не знаят, но то и затова се води лично пространство.

– Ето, сега, ако си „Скрита самоличност“, но единствените жокери са футболните ти пристрастия, а този, който те търси, не се интересува от спорт, аз ще имам предимство и веднага ще те разкрия, защото имаме пълен съвпад по този показател! Примерно!

– Значи си от Левски и от Ман. Юнайтед (смее се). Оо, започваш да се приближаваш до мен и това не ми харесва (усмихва се), няма как да го има елемента на изненадата. Ще съм по-старателен значи.

– Добре, ще те попитам така – сложен ли си за отгатване, ако трябва да бъдеш скрит?

– Не съм много лесен… мога да бъда и толкова сложен, че даже и идея да нямаш, че съм аз. То е до това доколко искаш да разкриеш пред останалите. Като в интервюто – важно е с кого го водиш, как протича, защото мен повечето пъти твоите колеги ме губят още с първите въпроси и не става разговор. И затова са ми много интересни някои хора, които като започнат да дават интервюта, изведнъж стават други. Започват да говорят с едни такива фрази…

– Високопарни?

– Високопарни, да, да дават рецепти за живота, за всичко… Слушам, чета и се дивя как не съм познавал изобщо тези хора. Затова за мен най-важното е да бъдеш наистина такъв, какъвто си – не да се правиш на някой друг.

– Слава Богу, че ти си такъв, какъвто си, а от едно известно време и осезаемо по-втален, което отново стана повод за всевъзможни писания. Та, какво правиш, което дава толкова успешни крайни резултати?

– И за това се начетох на какво ли не, аналогично на всичко, за което си говорихме досега. Не крия какво съм правил, защото е вид операция. Става дума за бариатрика, която помага много на хората с наднормено тегло и с нарушен метаболизъм да живеят по-добре. Това е и начина, по който свалих килограми.

И се обръщам към хората с такива проблеми – потърсете в „Света София“ доц. Гроздев, който е и председател на Българското дружество по бариатрична хирургия в България. Нищо друго не съм правил – никакви диети, никакви режими, но пък имах резултат – 36 килограма за 6 месеца не са малко.

Но това съм го направил, не за да изглеждам добре и да се въртя пред огледалото, а заради здравето, това е най-важната победа. А иначе кой как го разбира, няма оправия – преди бях дебелия водещ, сега пък – този на нищо не прилича, на какво се е направил. Не ми пука, важното е аз да се чувствам добре.

– След седмица имаш рожден ден, ставаш на половин век, както сам казваш. Как ще го отбележиш?

– С най-близките ми хора, семейството и роднините. Тъй като съм се родил в такъв хубав сезон, в който всеки е нанякъде, няма как да си събереш приятелите, затова през септември ще се съберем да пием по едно питие.

– А лятото какво се очертава за теб – работно или в релакс?

– Работа? О, не, не, моля те, отдавна съм престанал с този спринт. И се чудя на тези хора в България, които с голям трепет очакват награди, да бъдат номинирани. В България има един таван, който като го стигнеш и няма къде да ходиш.

Наградите не променят нищо, така че – да блъскаш и да работиш за лудо, на живот и смърт, никога вече. Само когато ми прави удоволствие и се чувствам щастлив, само тогава ще работя.

– Звучи прекрасно, дано да е заразно! Значи те очаква летен релакс и със сигурност ще имаш време да следиш Висшата английска лига и Ман. Юнайтед, която стартира през август?

– (смее се) със сигурност, да. Ще видя какво ще направят, какво сме си напазарували този път, няма как да не гледам. И от септември пак започваме – снимам нов филм, имаме с Дони и едномесечно турне в Щатите, започвам снимки и в нов сериал, работа има, колкото искаш.

– Значи си запазвам правото тогава за още един разговор, в който да ми споделиш подробности за новия сериал и всички останали проекти!

– Разбира се, заповядай, с удоволствие. Хайде, ще ти издам малко за новия сериал – той е на Зорница София и ще си партнирам с Владо Зомбори, Дария Симеонова и Стефка Янорова.

Интервю на Анелия ПОПОВА