Внука на сър Малкълм Кемпбъл, се качва на колата, с която дядо му е поставил рекорда за скорост преди 90 години.

Малко повече информация за рекорда поставен от сър Кемпбъл, и как започва всичко:

Фактите разказват, че на 18 декември 1898 г. е регистриран първият официален световен рекорд по скорост, който представлява 63 км. в час. Това става в местността Ашер, под Париж.

Състезателят е Гастон Шаслу-Лоба, който кара кола конструкция на Jeantaud. Колата всъщност е електромобил, защото по това време бензиновите мотори не са били така мощни и надеждни.

На 29 април следващата година Шаслу-Лоба за пръв път преодолява 100-километровата бариера на кола с цигарообразна каросерия Jamais Contente, достигайки 105 км. в час.

През януари 1904 г. Хенри Форд с цел реклама на своята току що създадена фирма, с кола Ford Arrow (стрела), с крайно примитивна конструкция, достига 147 км. в час.

През 1925 г. легендарният състезател Малкълм Кемпбъл достига скорост от 242, 79 км. в час. Преди това той поставя и други свои рекорди на автомобили, наричани традиционно „Синята птица” – Bluebird. Двигателят е Sumbeam от 350 к.с., марка прекратила съществуването си през 70-те години, след като я купува Chrysler.

В края на 1926 г. Кемпбъл прави болиди собствена конструкция, наречени пак „Синята птица” – Bluebird, но с авиационен мотор Napier-Layon. Автомобилът официално е наречен Campbell-Napier. По това време е скъпо да се разработва за целта специален двигател и се ползват авиационни. Според правилата на FIA моторът трябва да задвижва задните колела.

В началото на 1927 г. на плажа „Пендина” – Великобритания, Кемпбъл вдига скорост от 281 км. в час. Тогава Sumbeam прави нова рекордна кола с мощност 1000 к.с. и два авиационни мотора. Автомобилът за пръв път минава изпитания в аеродинамична тръба. Този път на плажа „Дейтона” зад волана й сяда Хенри Съргрейв, който достига рекордните за това време 327 км. в час. Преодоляна е 300-километровата бариера. През 1928 г. Кемпбъл отново излиза на старта с нова „Синя птица” и на „Дейтона” достига 333 км. в час.

Идва 1929 г. и сред автомобилите-рекордьори отново напред се откроява Sumbeam. Новата кола се нарича „Златна стрела”- Golden Arrow. С нея Хенри Съргрейв поставя рекорд от 372, 46 км. в час.

През 1935 г. след серия рекорди Кемпбъл развива скорост от 486, 609 км. в час на изсъхналото солено езеро „Боневил” в щата Юта. Установява се, че солената повърхност на езерото е не само идеално гладка, но и осигурява превъзходно сцепление на колелата. Практически всички следващи рекорди на скорост се поставят тук. Кемпбъл печели за седми път световния рекорд с автомобили с двигател Rolls-Royce, като моторът с обем 39, 5 литра V12 има мощност 2300 к.с. На солните полета „Боневил” Кемпбъл е първият пилот, който надминава 300 мили в час, когато е на 50 години.

През 1960 г. на старта в Боневил застава автомобилът Bluebird CN7 на сина на Малкълм Кемпбъл – Доналд Кемпбъл, който решава да подобри рекорда на баща си на същото място. При един от опитите, колата на пълен ход излита във въздуха, преобръща се и се удря в земята. Състезателят се отървава с леки драскотини, но машината трябва да се ремонтира. Поставяйки й висок кил, Доналд я откарва в Австралия на соленото езеро „Ейр”. Но австралийските дъждове превръщат гладката езерна повърхност в непроходимо блато и опитите се провалят.

Шансовете на Доналд Кемпбъл да постави рекорд се реализират чак през 1964 г., когато достига 648 км в час. Така, въпреки всичко, той влиза в кръга на най-бързите състезатели в света. По-късно той прави втори опит на автомобила си и поставя рекорд и по вода, като става състезателят, носещ двата лаврови венци. Кемпбъл-младши загива, както Съргрейв и Коб, при опит да подобри световния рекорд по вода.

На 15 октомври 1997 г. с Thrust SSC пилотът от британските ВВС Енди Грийн, преодолява звуковата бариера, достигайки 1227, 99 км в час. Това е най-добрият рекорд, до днес.

Днес внукът на Малкълм Кемпбъл, Дон Уейлс, се качва на „Синята Птица“, и пресъздава историческите моменти свързани с дядо му. Колата се намира в Националният Музей за Моторни превозни средства и за първи път, от 50 години насам излиза от музея.

„Чувството да се докоснеш до тази история, на дядо ми и на баща  ми, е наистина невероятно. Скоростта прави човека жив“ Дон Уейлс.